След силно разразилата се буря по темата за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, както и въпросът за нейната ратификация, реших да направя преглед на инструментите, с които разполагаме към днешна дата в нашето вътрешно законодателство що се отнася до борбата с домашното насилие. Като изключим чисто емоционалните, субективни и обективни фактори, които присъстват във формирането на мнение по темата, мисля, че има един изключителен позитив, независмо дали конвенцията ще се ратифицира или не: въпросът получи гласност извън обсъжданията на специализираните организации, които основно работят в подкрепа на жени и деца, жертви на домашно насилие.
Дали се признава или не, проблемът с домашното насилие съществува по целия свят – съгласно данни на Световната здравна организация /WHO/ една от три жени по света е била подложена на физическо или сексуално насилие, най-вече от интимен партньор; насилието засяга здравето на жените: жени, които са били подложени на насилие е по-вероятно да получат наранявания, да страдат от депресия или тревожно разстройство; да им бъде предадена болест по полов път, включително HIV инфекция; да наранят себе си, както и да извършат самоубийство, да имат нежелани бременности, проблеми с алкохола и цигарите. Световната здравна организация посочва, че насилието над жени може да се изрази в сексуално насилие, физическо и психологическо насилие, упражнено от интимния партньор, генитално обрязване, принудителни и ранни бракове; убийство на жени само заради пола им/фемицид/, трафик на жени.
Изключително важно е пострадалите от домашно насилие у нас да знаят какво практически могат да сторят в такава ситуация – въпреки изключителния негативизъм, недоверие в съдебната система и системата на МВР, в България има законови инструменти, които могат и трябва да се използват. Макар че темата за домашното насилие се обсъжда най-вече в контекста на насилието над жени, за коректност отбелязвам, че Законът за защита от домашно насилие не прави разлика между двата пола.
Като практикуващ адвокат съм наясно с трудностите на пострадалите, наличието на празнота в закона по отношение на осъществен психологически тормоз и практическите проблеми, които жертвите на домашно насилие срещат. Въпреки това, отчитайки реалностите, в настоящия материал обръщам внимание на правните способи, които все пак съществуват в нашето законодателство и които се прилагат. Извън тях, вярването ми е, че на първо място жените имат нужда от подкрепа, съпричастност и хора, на които да разчитат, както и че основните предизвикателства са най-вече психологически, преди да бъде направена първата крачка за живот без насилие.
Каква дефиниция на домашно насилие дава Законът за защита от домашно насилие?
Законът за защита от домашно насилие посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Това означава, че всеки един акт от гореизброените, включително и еднократен такъв, представлява акт на домашно насилие. Пострадалото лице има право да се обърне към съда, както и към органите на МВР при риск за живота и здравето му. Всеки един лекар е длъжен да издаде медицински документ, удостоверяващ следите от насилие и уврежданията. Преди да премина към процедурата по Закона за защита от домашно насилие, отговарям на най-често задавания въпрос:
Има ли механизми за въздействие по наказателноправен ред? Да се обърнем ли към прокуратурата?
При условие, че се касае за физическо насилие, е необходимо да се обърнете първо към лекар, който да констатира уврежданията в нарочен медицински документ и, разбира се, да се погрижи за здравето Ви. Може да подадете сигнал до органите на МВР, но практически полицията не е сред лицата, които по закон имат право да подадат молба до съда с цел образуване на производство по Закона за защита от домашно насилие. Това, което полицията най-често прави след подаден сигнал, е да дойде на място, да предупреди извършителя и да разясни на пострадалото лице правата, които има по Закона за защита от домашно насилие. Органите на МВР не изпращат сигнала към прокуратурата, поради няколко причини: на първо място, ако се касае за леки телесни повреди, то те не се преследват от прокуратурата. Проблемът е също в това, че дори леки телесни повреди, нанесени на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице; на майка/баща; или по особено мъчителен начин, също не са предмет на преследване от държавното обвинение.
Телесните повреди от категорията на средни и тежки, когато са осъществени от следните лица: родители, деца, съпруг, брат, сестра, също не могат да бъдат разглеждани от прокуратурата. Всичко горепосочено много стеснява правомощията на тази институция, доколкото домашното насилие се извършва именно между горепосочените лица. Куриозно е, но за тежка телесна повреда, би могло да се повдигне обвинение от прокуратурата, единствено ако между пострадалото лице и извършителя няма сключен граждански брак, т.е. между лица, които живеят при условията на фактическо съжителство. Това означава, че за посочените по-горе престъпления от т.н. частен характер пострадалото лице трябва да подаде тъжба пред съответния съд с искане извършителят да бъде осъден за съответното извършено престъпение от Наказателния кодекс, т.е. самостоятелно да организира защитата си и да чака решение на съда без намесата на прокуратурата.
За съжаление, психическото насилие като: обиди, крещене, подигравателно отношение, забрани за общуване с близки и приятели, преследване, изпращане на смс-и, следене, унижения и т.н. – прояви, които много често съпътстват физическото насилие и са част от психологическия профил на извършителите, НЕ СА КРИМИНАЛИЗИРАНИ като форма на домашно насилие. Наказателният кодекс не е обявил психологическото насилие за престъпление и това води до невъзможност извършителите да бъдат спрени ефективно по този ред, освен ако проявната форма на посочените действия не е свързана, или не се изразява в друг състав на криминилизирано престъпление по НК, за което да се повдигне обвинение.
Процедурата по Закона за защита от домашно насилие:
Пострадалото лице подава молба пред съответния районен съд по постоянен или настоящ адрес, като декларира в нарочна декларация, че спрямо него е извършено домашно насилие. В молбата се описват обстоятелствата около случая, като от акта на извършено насилие до момента на подаване на молбата, не бива да е изтекъл повече от един месец.
Кой има право да подаде молба до съда?
Пострадалото лице, което е навършило 14 г.възраст.
Брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
Настойника или попечителя на пострадалото лице;
Директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.
Важно е да се каже, че в молбата до съда, пострадалото лице има право да посочи друг адрес, в случай, че не желае да разкрие собствения си. Делото се образува в деня на постъпване на молбата незабавно и държавна такса не се дължи. Делото се насрочва в открито съдебно заседание, като при разглеждане на делото са допустими всички доказателствени средства по ГПК-разпит на свидетели, експертизи и т.н., както и : протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите „Социално подпомагане“, от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице; документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане; декларацията, която пострадалото лице представя. Законът посочва, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация – тази възможност представлява една полза за пострадалото лице, доколкото то често не разполага и не може да събере никакви нарочни доказателства против извършителя.
Съдът се произнася с решение в открито заседание, като издава заповед за защита при уважаване на молбата. Въпреки че решението на съда е обжалваемо, изпълнението на заповедта не се спира. Решението на Окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.
КАКВИ СА МЕРКИТЕ, КОИТО СЪДЪТ МОЖЕ ДА ВЗЕМЕ:
Мерките за защита от домашното насилие са:
задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда/със срок до 18 м./
забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда/ със срок до 18 м./
временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето/ със срок до 18 м./
задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;
насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.
Във всички случаи съдът с решението налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.
КОГА СЕ ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА
Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. Заповедта се връчва на страните и се изпраща служебно до районното управление на Министерството на вътрешните работи. Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява директора на дирекция „Социално подпомагане“. Съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства. Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда да издаде такава.
КАК СЕ ИЗПЪЛНЯВА ЗАПОВЕДТА И КОЙ СЛЕДИ ЗА ТОВА ДА СЕ ПРИЛОЖАТ МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА?
Както посочих по- горе, когато е налице непосредствена опасност за живота и здравето на пострадалото лице, съдът е длъжен да издаде до 24 ч. заповед за незабавна защита, която се съобщава служебно на органите на МВР – те са тези, които трябва да проследят нейното изпълнение.
С други думи, изпълнението на заповедта за защита, или заповедта за незабавна защита, е възложено на полицейските органи що се отнася до мерките: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда. При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Следва да се отбележи, че неизпълнението на заповед за защита, представлява престъпление по смисъла на чл. 296 ал.1 от НК: Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Това престъпление вече се преследва от прокуратурата. В този смисъл, извършителят би могъл да стане подсъдим по-лесно за това, че не изпълнява заповед за защита, а не заради самия факт на упражненото от негова страна насилие спрямо пострадалото лице.
Извън всичко горепосочено и както отбелязах в самото начало, практиката ми сочи, че най-голямото предизвикателство за жените е да се осмелят да признаят, че е налице проблем; да приемат, че този проблем не е предизвикан от тях самите – поведението и характеровите особености на една жена не могат да оправдаят физическото насилие; физическото насилие под каквато и да е форма, не е нормално и типично мъжко поведение. След предприемане на необходимите крачки за противодействие с извършителя, жените трябва да имат до себе си подкрепящи ги хора и сигурна среда, близки и приятели, които са готови да им помогнат да отстояват себе си, тъй като жените често се разколебават, оттеглят депозираните молби до съда и заживяват с надежда за промяна.
/Настоящата статия представлява авторски коментар на адв.Ангелова по засегнатата тема и няма претенции за изчерпателност. Във всеки конкретен случай, трябва да се обръщате към специалист, който да огледа казуса от всички страни/.
07.02.2018г.