1.Обща рамка  и установяване на режим

Носители на родителските права са  двамата родители до  навършване на 18 годишна възраст на детето-родителските права   се упражняват заедно и поотделно. Незавсимо от обстоятелството дали родителите са сключили граждански брак, или живеят при условията на т.н. фактическо съжителство, в случай на раздяла между тях,  въпросът  относно това кой от двамата ще упражнява родителски права върху ненавършилото пълнолетие дете, следва да бъде уреден. В случай, че родителите  прекратяват брака  с развод, то упражняването на родителските права може да бъде регламентирано в споразумението – при развод по взаимно съгласие, или съдът следва задължително да се произнесе по този въпрос в случай на проведен общ исков процес, с прекратяване на брака без споразумение.

Семейният кодекс предвижда възможност родителите да уредят въпроса за родителските права при спор между тях, извън случаите на бракоразводно дело – това те могат да сторят, като постигнат споразумение, което да бъде одобрено от съда. В случай, че не могат да се споразумеят за това къде да живее детето, кой да упражнява родителските права, личните отношения между родители и дете и размера на издръжката, тогава спорът може да бъде отнесен за разглеждане от съда. Трябва да се каже това, че в тази ситуация, родителите могат да се обърнат и към медиатор, с цел провеждане на процедура по медиация. Процедурата по медиация е конфиденциална и доброволна и има за цел да бъдат чути всички гледни точки, с цел постигане на споразумение, което да отговори на нуждите и интересите на всички-родители и дете. Споразумението, постигнато в процедура по медиация, също може да бъде одобрено от съда.

Произнасяне относно упражняването на родителските права се дължи от съда и в случай на проведен процес за установяване на произход от майката или бащата: съдът служебно, т.е. без искане на страните,  следва да постанови отделен диспозитив в решението си по този изключително важен въпрос. Идеята на законодателя е, във всички случаи, при които се засягат права и интереси на ненавършило пълнолетие дете,  да бъде уредено как и от кого ще се упражняват родителските права, при спазване на принципа за неговия най-добър интерес. Най-добрият интерес на детето е дефиниран в  § 1, т. 5 от  Закона за закрила на детето като преценка на неизчерпателно изброени в разпоредбата обстоятелства-желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата,която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата. Този принцип налага по изключение, при конкретна преценка на съда във всеки отделен случай,  детето да бъде дадено за отглеждане на баба му, дядо му , други близки,  или пък, в краен случай, да бъде настанено за отглеждане в специализирана институция или му се предоставя социална услуга-резидентен тип.

Във всички случаи, съдът изследва няколко съществени обстоятелства: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Законът е категоричен, а съдебната практика приема, че при спорове, свързани с родителски права, съдът е длъжен да изслуша родителите задължително. Чл. 59 ал. 6 от СК посочва, че: Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог. Върховеният касационен съд сочи в съдебната  си практика, че изричното изслушване на родителите в тези производства е задължително и има за цел да се чуят съображенията на родителите  и не представлява разпит на свидетел или страна. Съдът е длъжен да разбере мотивацията на родителите,тяхната гледна точка и мироглед и да  придобие непосредствени впечатления от същите с цел разбиране на  личните им и възпитателски качества. Много засилено е служебното начало в   производствата с участието на ненавършили пълнолетие лица – това означава, че независимо от процесуалните действия и  събраните  гласни и писмени доказателства от страните, съдът е длъжен да изследва средата, в която ще живее детето, условията на живот и материална база, включително и на другия родител,  като възложи изготвянето на социален доклад от дирекция ‘‘Соцално подпомагане‘‘.

Често задаван въпрос от родителите е дали ще бъде изслушвано детето, като  отговорът се съдържа в  чл. 15 от Закона за закрила на детето- разпоредбата сочи, че в съдебно или административно производство, в което се засягат правата на детето, то се изслушва, ако е навършило 10 години, освен ако биха се засегнали интересите му. В случай, че детето не е навършило 10 години, изслушването се прави с оглед степента на неговото развитие и трябва да се мотивира от съда. За изслушването се спазва законоустановена процедура, като съществен е фактът, че това се случва винаги с участие на родител,  настойник или друг близък на детето, както и в присъстието на социален работник  от  дирекция ‘‘Социално подпомагане‘‘ или друг специалист в подходяща за детето обстановка.

В житейски план хората понякога считат, че предоставянето на родителски права върху единия родител, означава, че  другият е лишен от родителски права /в разговорен смисъл/ и остават с впечатление, че те единствено имат права върху детето или пък смятат, че другият родител ‘‘ще му/ й вземе детето‘‘. Това не е така, защото лишаването от родителски права е много крайна мярка, която се постановява в изрично законово  уредени случаи в Семейния кодекс. С други думи, незасимо че  родителските права се предоставят на единия родител, или на друго лице съгласно СК, то при всички случаи другият родител/родители/ имат/т право на лични отношения с детето с цел запазване на връзката  между тях. Мерките за лични отношения уреждат общуването между  детето от родителя, който не упражнява родителските права: часовете и дните,  в които може да го вижда и взима при себе си, като начинът и формата на поддържане на мерките  могат да бъдат разнообразни.

2. Промяна в режима на родителските права

Динамиката на живота  изисква съществуването на  възможност режимът на родителските права да бъде променян от първоначално установения. Така чл. 59 ал. 6 от  СК предвижда, че: ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

Кога на практика се налага изменение на режима за упражняване на родителски права? Законът сочи, че следва да има изменение в обстоятелствата-това са тези първоначално установени обстоятелства, станали причина съдът да постанови  родителските права да се упражняват от единия или другия родител и по изключение от трето лице. Изменението на обстоятелствата трябва също така  да се отразява на положението на детето,  като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило положението му ако родителските права се предоставят на другия родител – по този начин приема в едно свое решение Върховен касационен съд. Тези обстоятелства на практика са: условия за живот на родителите, финансово и материално положение, местоживеене,  социална среда на родителите, изградената  емоцианална връзка между родител  и дете, възрастта, пола на детето, родителските качества и капацитет, както и всякакви други обстоятелства от значение за най-добрия интерес на детето, които съдът следва да съобрази.

/Статията представлява авторски коментар  на адв.Светослава Ангелова и не претендира за пълна изчерпателност по засегнатата тема. Във всеки конкретен случай е необходима консултация с адвокат, специалист, с цел обсъждане на казуса от всички страни/.

 

1. Често срещана хипотеза в практиката е наличие на висящо изпълнително дело, по което настъпва смърт на длъжника, преди  вземането, което съществува в полза на кредитора,  да е било събрано от съдебният изпълнител. Когато длъжникът почине, то за съдебния изпълнител възниква задължение  да спре изпълнителното производство на основание чл. 432 ал.3 от ГПК. Изключение е предвидено единствено в хипотезата, в която има направено обявление за   публична продан на недвижим имот- в този случай, изпълнителното дело не може да се спира.

В съдебната практика  се приема, че след като се установи смъртта на длъжника, съдебният изпълнител  трябва  да укаже на взискателя да посочи правоприемници,  евентуално   да поиска предприемане на изпълнителни действия спрямо наследниците на починалото лице. На практика, както и в общия граждански процес, по аргумент от чл. 230 ал.2 от ГПК, взискателят има ангажимент да посочи кои са наследниците на починалото лице с цел тяхното конституиране като страни по делото и продължаване на   изпълнението срещу тях. Наследниците отговарят за задълженията на своя наследодател с имуществото си, до размера на своя наследствен дял, изчислен по правилата на Закона за наследството. Наследниците могат да ограничат отговорността си до размера на полученото имущество, като  приемат наследството по опис, а   могат и да не отговарят въобще, ако са направили отказ от наследство по законоустановения ред.

Макар и систематично разположена преди горната разпоредба в закона,  тази  на чл. 428 ал.3 от ГПК урежда въпроса за това кога на  наследниците се изпраща нова покана за доброволно изпълнение. Чл. 428 ал.3 от ГПК посочва,  че когато   длъжникът е починал след изпращане на поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, то съдебният изпълнител е длъжен,  преди да продължи действията си, да изпрати на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.

2. Същестува  и ситуация, при  която длъжникът умира, преди да е било образувано изпълнително дело срещу същия, но след като вече е бил издаден изпълнителен лист в полза на кредитора срещу починалото физическо лице. Тази хипотеза се урежда от чл. 429 ал.2 от ГПК, който сочи, че  наследниците отговарят за издадения изпълнителен лист  с имуществото си, освен ако не докажат, че са се отказали от наследството или са го приели по опис. Следва да се посочи, че смъртта на длъжника,  независимо че е посочен в изпълнителния лист като такъв, е пречка изпълнителното дело да се образува срещу него лично, поради липсата на процесуална правоспособност у починалото лице.

В тази ситуация единствената  законосъобразна възможност е делото да се образува срещу неговите наследници, които отговарят по силата на чл. 429 ал.2 от ГПК.Когато наследството все още не е прието, съдебният изпълнител е длъжен да даде срок на наследниците да приемат или да се откажат от наследството,  след което  да съобщи изявлението им на съответния районен съд за надлежно вписване. Чл. 429, ал. 2 ГПК установява една презумпция, че призованите да наследят са приели наследството направо и затова позволява изпълнението да се насочи и върху личното имущество на наследниците на длъжника по изпълнителния лист.

Наследниците могат да оборят презумпцията на закона като докажат  чрез представяне на писмени доказателства пред съдебния изпълнител, че са се отказали  от наследството или че са го приели по опис. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗН, наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото имущество.

Горните хипотези  касаят ситуации на  издаден изпълнителен лист срещу длъжника преди смъртта му и т.н. конституиране на наследниците като страни – и в двете разгледани хипотези съдебният изпълнител следва да даде срок на наследниците да заявят  дали приемат или се отказват от наследството по смисъла на чл. 429 ал.2 от ГПК.

3. Един особен случай се среща в практиката, при който  взискателят   се е снабдил с изпълнителен лист срещу физическото лице,  след като то вече е било починало, т.е. след смъртта му. Тази ситуация се случва обикновено при заповедните производства, които се развиват без участието на длъжника до един определен момент. Изпълнителният лист обаче е бил издаден срещу процесуално неправоспособен правен субект, което е недопустимо. В случай, че взискателят, /който често  не знае за настъпилата смърт/  поиска образуване на изпълнително дело в тази ситуация, съдебният изпълнител няма право да прекрати производството направо по искане на наследниците. Смъртта на длъжника не е сред основанията за прекратяване на изпълнително дело по смисъла на чл. 433 ГПК.

Съдебният изпълнител  е обвързан от субективните  предели на посоченото в изпълнителния лист по смисъла на чл. 429 ал.2 ГПК, т.е.същият следва да изпълнява така, както е записано в листа. Доколкото този казус е най-често мислим при заповедното производство, то  наследниците  могат да се защитят, като поискат отмяна на заповедта за изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист. Същите имат право  да обжалват и  разпореждането за издаване на изпълнителния лист, за който те научават с призовката за доброволно изпълнение, като следва да се спазят и сроковете за обжалване. Едва след крайния акт на съда,  съдебният изпълнител има право да прекрати производството на основание чл. 433 ал.1 т.3 или 4 от ГПК.

4. Както посочих и по-горе,  при  смърт на длъжника по изпълнителния лист, настъпила след издаването му от съда,  наследниците на едно починало лице, срещу което има издаден изпълнителен лист, респективно образувано изпълнително дело,  могат да се откажат от наследството изцяло или да го приемат по опис. Разбира се, те биха могли да сторят това и веднага след настъпване на смъртта – без да чакат да бъде образувано изпълнително дело  срещу наследодателя им, като спазят законоустановения срок що се отнася до приемане на наследството по опис. Следва да се има предвид това, че ако  приемат   наследството/изрично или с конклудентни действия/, направеният отказ подлежи на оспорване от страна на кредиторите по реда на чл. 56 от Закона за наследството.

Настоящият материал представлява авторски коментар на адв.Светослава Ангелова и няма претенции за изчерпателност по темата.Във всеки конкретен случай, следва да се консултирате с адвокат с цел изясняване на казуса от всички страни.