ВАЖНО съобщение!

ВАЖНО съобщение!

Уважаеми клиенти,

Уведомявам Ви, че от името на адвокатското ни съдружие очевидно към момента се изпращат покани за доброволно изпълнение на задължения, с които нашата кантора няма нищо общо. Очевидно някой използва името ни, а допускам, че е възможно и логото ни, като ние напълно се разграничаме от тези прояви. Моля да не се тревожите и просто да игнорирате/изтриете/докладвате за спам тези имейли, които представляват опит за фишинг, или вирус.

Принципно, адвокатите в България не се занимават по занятие със събиране на вземания, което означава, че: призовки за доброволно изпълнение се изпращат на хартиен носител само от частни съдебни изпълнители и държавни съдебни изпълнители, при наличието на изпълнителен лист в полза на кредитор.

Имайте една прекрасна 2020г.!

 

 

 

 

 

 

Как да стартираме онлайн магазин

Как да стартираме онлайн магазин

Настоящата публикация има за цел да очертае нормативната рамка на онлайн търговията.  Започването на подобна инициатива безспорно е предпоставена от съвместната работа на   адвокат, IT специалист и счетоводител, доколкото този вид бизнес засяга многобройни въпроси от правен, технически и счетоводен характер, чието разрешаване изисква помощта на специалист, в съответната област. Предвид обстоятелството че този вид дейност се регулира от значителен брой нормативни актове – регламенти на ЕС, законови и подзаконови актове, не претендираме за изчерпателност, а целим единствено да маркираме основните стъпки, необходими при стартиране на онлайн магазин от правна гледна точка. Всеки от посочените етапи изисква задълбочена преценка и допълнително проучване, съобразно конкретния случай.

1.Регистрация на търговец в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията

Първата стъпка, която следва да предприемем, в случай че сме взели решение да започнем онлайн търговия е да се впишем като едноличен търговец или да регистрираме някое от изчерпателно предвидените в законодателството ни търговски дружества. Това изискване следва от разпоредбите на чл. 1, ал.1 от Търговския закон, в който са изброени видовете дейности и сделки, при чието извършване по занятие, дадено физическо или юридическо лице придобива качеството търговец, а всеки търговец подлежи на задължителна регистрация в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията (ТР при АВ), съгласно чл. 6, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Следва да се има предвид, че  дори и планираният бизнес да не включва някоя от изброените в чл. 1, ал.1 от ТЗ дейности и сделки, то според ал. 3 на същата законова разпоредба, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем, изисква неговите дела да се водят по търговски начин. Задължението за регистрация следва да се изпълни в седемдневен срок от придобиването на търговско качество. В действителност, всяко физическо или юридическо лице може да извършва търговски сделки и да бъде страна по търговски правоотношения, може да ги извършва и по занятие и тези сделки ще бъдат действителни, т.е. ще породят целените правни последици, но ако лицето, придобило търговско качество не се впише в търговския регистър и не води счетоводство, носи административно-наказателна отговорност.

Що се отнася до въпроса какъв вид търговец да изберем за осъществяване на дейността ни,  следва да се отбележи, че най-малко предпочитаната форма за осъществяване на търговска дейност в практиката е тази на едноличния търговец. Основната причина за това е, че едноличните търговци отговарят за всички свои задължения с цялото си имущество, т.е. както с имуществото, включено в търговското предприятие, така и с имуществото, което е извън търговското предприятие. Същата неограничена лична отговорност за задълженията на дружеството е предвидена и за съдружниците в събирателното дружество, както и за част от съдружниците в командитното дружество и в командитното дружество с акции. Ето и защо, безспорно най-разпространената форма за осъществяване на търговска дейност е ООД, респ.  едноличното ООД, при което рискът за съдружниците е единствено да загубят правата, които дяловото участие им носи (т.е. направените вноски и това, което им се следва от тези вноски). В допълнение на това предимство са и обстоятелствата, че определеният в закона минимален размер на капитала на едно ООД е само 2лв. (в сравнение с АД, където капиталът трябва да бъде минимум  50 000 лв.), както и че в уредбата му са избегнати сложното учредяване и публичността на акционерните дружества.

2.Регистрация на дейността в Националната агенция по приходите

Правилото е, че онлайн магазините подлежат на регистрация в Националната агенция по приходите (НАП), като за тази цел е създаден специален регистър, воден от посочената агенция, който е публичен. Изискването за регистрация е изрично посочено в Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им  и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Така, според чл.52м, ал.1 от цитираната наредба,  лице по чл.3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин, подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33. Следва да се отбележи, че в случай, че търговецът извършва продажби чрез повече от един електронен магазин, информация следва да се подаде поотделно за всеки от тях.

Каква информация следва да се подаде – подробен отговор на този въпрос дава Приложение № 33 към чл. 52м, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.

За търговците, осъществяващи продажби онлайн, е налице общото задължение да регистрират и отчитат извършваните продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, но за тях е предвидена и възможността това да става чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, без да се отпечатва на хартиен носител, който се предоставя на електронен адрес на клиента. Търговецът е длъжен да съхранява данните за изпращането му.

Все пак, има и изключения от задължението на търговците да регистрират онлайн магазините си в НАП, едно от които се отнася до онези търговци, за които не е налице и задължение да издават касов бон, а именно – тези, които оперират единствено чрез плащания от крайния клиент, извършено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Обърнете внимание, че ако плащанията се извършват чрез PayPal, кредитна карта или друг електронен инструмент, както и чрез наложен платеж, регистрация в НАП е задължителна.

Друго изключение от задължението за регистрация в НАП са чуждестранните търговци, които подлежат на регистрация в държавата по седалището им, а не в държавата, където са разположени сървърите, имейл адресите или пощенските кутии, които те използват.

3.Изготвяне на Общи условия, които да бъдат публикувани на сайта

Общите условия представляват предварително изготвени правила от търговеца, с които той регулира отношенията си с потребителите на стоките или услугите му. Следа да се има предвид, че ако лицата, с които търговецът договаря, не са търговци,  тези лица ще бъдат обвързани от Общите условия само ако са заявили писмено (в случая с електронно писмено волеизявление), че ги приемат. По отношение на търговците – за тях Общите условия са задължителни, ако търговецът ги е знаел или е бил длъжен да ги знае и не ги е оспорил незабавно. При изготвяне на Общите условия особено внимание следва да се обърне на правилата, установени в Закона за защита на потребителите за договорите от разстояние – относно  информацията, която търговецът е длъжен да предостави на потребителя, преди сключване на договора, начините, по които следва да се предостави тази информация, правото на отказ на потребителя от договора и условията за неговото упражняване и пр., както и на разпоредбите от същия закон, регламентиращи случаите, в които клаузи от общите условия могат да се счетат за неравноправни.

4.Изготвяне на Политика за защита на личните данни и Политика за използване на бисквитки

Основен момент в онлайн търговията е свързан със защитата на личните данни. По смисъла на Общия регламент за защитата нa данните/GDPR/, онлайн търговците са администратори на лични данни (вкл. и ако единствените лични данни, които се съхраняват са имейл адреси). В това си качество, те са обвързани от задълженията, предвидени за администраторите на лични данни в Регламента и в Закона за защита на личните данни. Следва да се отбележи, че отпадна задължението за регистрация на администраторите на лични данни в Комисията за защита на личните данни. За сметка на това, обаче, са предвидени редица нови изисквания като сътрудничество с надзорния орган, предварителна консултация, определяне на длъжностно лице по защита на данните /когато такова се изисква/, задължение за уведомяване при нарушения на сигурността. Необходимо е изготвянето на Политика за поверителност, декларация за съгласие за обработване на лични данни, както и вътрешни правила за защита на личните данни. Обърнете внимание, че администраторите на лични данни са длъжни да уведомяват всеки субект на лични данни за началния момент на администриране на данните, какви лични данни ще администрират и за какви цели. Също така са предвидени задължения да водят регистър на дейностите по обработване на лични данни и да извършат оценка на въздействието при наличие на висок риск за правата и свободите на физическите лица. Тогава, когато обработването на личните данни ще се извършва чрез структура или фигура, външна за администратора, то отношенията между администратора и обработващия личните данни следва да се уредят с договор, в който се регламентира предметът и срокът на действие на обработването, естеството и целта на обработването, видът на личните данни и категориите субекти на данни, задълженията и правата на администратора (чл. 28, пар. 3 ОРЗД).  В случай че уебсайтът ви ще използва „бисквитки“, това трябва да е изрично упоменато. Следва да изготвите Политика за използване на „бисквитки“ и да имате предвид, че за използването им е нужно изрично съгласие на клиента, като за същия трябва да е предвидена възможност да деактивира или да не приема „бисквитки“. Изготвената политика следва да съдържа указания за това какво представляват „бисквитките“ по принцип, какви конкретно „бисквитки“ използва вашият уебсайт и за какви цели, кой използва информацията, записвана в „бисквитките“, как потребителят на сайта ви може да ограничи или забрани използването им.

5.Привеждане на онлайн магазина в съответствие със специфичните изисквания за този тип търговия, предвидени в Закона за електронната търговия

Онлайн търговецът по смисъла на Закона за електронната търговия е доставчик на услуги на информационното общество и като такъв, за него е предвидено задължението да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи на следната информация: 

  1. името или наименованието си;
  2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;
  3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2;
  4. данни за кореспонденция, включително телефон и адрес на електронна поща, за осъществяване на пряка и навременна връзка с него;
  5. данни за вписване в търговски или друг публичен регистър;
  6. информация за органа, осъществяващ контрол върху дейността му, когато тази дейност подлежи на уведомителен, регистрационен или лицензионен режим;
  7. когато осъществява регулирана професия – информация за камарата, професионалния съюз или организацията, в която доставчикът членува или е регистриран, професионалното звание и държавата, в която то е предоставено, както и препратка към приложимите разпоредби относно правото на упражняване на занаята или професията и указания за достъпа до тях;
  8. съответно указание, ако е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност;
  9. друга информация, предвидена в нормативен акт.

Предвидено е също задължение, при посочването на цените за предоставяните услуги, същите да бъдат обозначени по ясен и разбираем начин, като следва да бъде указано дали цените включват данъци, такси и разноски, които формират крайната цена.

Посоченият закон отделя особено внимание на търговските съобщения (рекламни или други съобщения, представящи пряко или косвено стоките, услугите или репутацията на лицето, извършващо търговска дейност), които следва да бъдат лесно разпознавани като търговски, да позволяват ясна идентификация на физическите или юридическите лица, от името на които са направени, да определят ясно и недвусмислено условията за ползване на промоционални предложения, като отстъпки, премии и подаръци, ако включват такива, да осигуряват лесен достъп до ясно и недвусмислени условия за участие в състезания и игри с обявени награди, ако съдържат такава информация, да съдържат и информация, предвидена в други нормативни актове.  Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители – физически лица, без предварителното им съгласие. По отношение на потребителите – юридически лица, е важно да се знае, че е създаден електронен регистър, публикуван в сайта на Комисията за защита на потребителите, в който тези от тях, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, могат да впишат си електронните си адреси. Следователно, преди да изпратите търговско съобщение до юридическо лице, е добре да се прави предварителна проверка в посочения регистър, тъй като, при нарушение на забраната от физически лица, доставчици на услуги, е предвидена глоба в размер от 250 до 1500 лв., а от юридически лица или еднолични търговци – имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

Предвидени са и специфични изисквания за доставчиците при сключването на договорите. Така например, при предложение за сключване на договор чрез електронни средства, доставчикът на услуги предварително информира получателя на услугата по ясен, разбираем и недвусмислен начин относно: 1. техническите стъпки по сключването на договора и тяхното правно значение; 2. дали договорът ще бъде съхраняван от доставчика на услугата и какъв е начинът за достъп до него; 3. техническите средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждането на информация, преди да бъде направено изявлението за сключване на договора; 4. езиците, на които договорът може да бъде сключен. Доставчикът на услуги е длъжен да указва и начина за достъп по електронен път към етичен кодекс за поведение, към който се придържа. Особено важно е изискването доставчикът на услуги да предостави на получателя на услугата общите условия и съдържанието на договора по начин, който позволява тяхното съхраняване и възпроизвеждане, както и подходящи, ефективни и достъпни технически средства за установяване и поправяне на грешки при въвеждане на информация, преди получателят на услугата да направи изявление за сключване на договора. Доставчикът на услуги е длъжен, без неоправдано забавяне, да потвърди чрез електронни средства получаването на изявлението за сключване на договора от получателя на услугата.

20 ноември 2019 г.

Адв. Мария Симитчиева

/Настоящото изложение не претендира за изчерпателност и представлява авторски коментар на екипа на АС „Ангелови и Ко“ по засегнатата тема. Ако имате въпроси, свързани с правните аспекти на стартирането на онлайн магазин, във всеки конкретен случай, следва да се обърнете към специалист./

Длъжностно лице по защита на данните

Длъжностно лице по защита на данните

Основна цел на новия РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД и/или GDPR и/или Регламентът)), в сила от 25 май 2018г., е да осигури модернизирана, основана на принципа на отчетността, правна рамка в сферата на защита на личните данни. Ролята на Длъжностното лице по защита на данните (ДЛЗД и/или DPO) се явява ключова. ОРЗД, в раздел IV, чл. 37-39  установява критериите, при съблюдаването на които, определянето на длъжностно лице по защита на данните се явява задължително, заедно с неговите функции, отговорности и отношенията му /на ДЛЗД/ със субектите на данни, администраторите и обработващите данни, надзорните органи и т.н.

Задължението за определяне/назначаване на ДЛЗД следва да бъде изпълнено при всички случаи съгласно чл. 37, ал. 1 от ОРЗД:

  1. обработването се извършва от публичен орган или структура, освен когато става въпрос за съдилища при изпълнение на съдебните им функции;
  2. основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в операции по обработване, които поради своето естество, обхват и/или цели изискват редовно и систематично мащабно наблюдение на субектите на данни; или
  3. основните дейности на администратора или обработващия лични данни се състоят в мащабно обработване на специалните категории данни съгласно член 9 и на лични данни, свързани с присъди и нарушения, по член 10.

Някои от посочените тук по – горе условия, при наличието на които следва задължително да бъде назначено длъжностно лице по защита на данните,  са динамични величини, с оглед на което, преценката дали дадено лице, явяващо се администратор и/или обработващ лични данни, следва задължително да назначи ДЛЗД се прави конкретно, за всеки отделен случай. Напълно е възможно дейността на администратора и/или обработващия да не позволява да се направи подобна категорична преценка към даден момент. От друга страна, в резултат на постоянно изменящите се икономически условия и/или разрастването на бизнеса, може да се направи обосновано предположение, че за вбъдеще следва да се определи/назначи длъжностно лице по защита на данните. В тази връзка, Регламентът дава пълната свобода на администратора и/или обработващия, по свое усмотрение, доброволно да назначи длъжностно лице по защита на данните, с цел изпълнение на вменените му от ОРЗД задължения за въвеждане на подходящи организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването на данните се извършва съобразно действащата нормативна уредба. Важно е да се отбележи, че независимо дали определянето/назначаването на ДЛЗД е задължително или е направено доброволно, по преценка на администратора и/или обработващия, разпоредбите на чл. 37 до чл. 39 от ОРЗД се прилагат и в двата случая.

В допълнение, нищо не препятства всеки обработващ и/или администратор, които нямат вменено по закон задължение да назначат ДЛЗД или не желаят да го направят по своя воля, при положение, че за тях не съществува подобно задължение, да определят свой служител или да наемат външен консултант, който да бъде натоварен с отговорностите, свързани със защитата на личните данни. В случай, че подобен служител бъде определен, или бъде нает външен консултант за тази цел, това следва да бъде направено по такъв начин, че да не се допуска объркване относно длъжността, статуса, позицията и/или професионалните отговорности на тези хора. Поради това, следва да бъде пределно ясно при провеждането на всяка коминукация – била тя писмено и/или устна, между, от една страна, администратора и/или обработващия данните, и от друга страна – субектите на данните, надзорния орган по защита на данните и/или обществеността, че позицията на този служител и/или на специално ангажираният за целта външен консултант, не се припокрива с тази на Длъжностно лице по защита на данните.

 КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЛЗД:

ОРЗД не поставя конкретни изисквания що се отнася до професионалните качества на лицето, заемащо позицията ДЛЗД – било тя вътрешна за организацията, или изпълнявана от външен консултант – лице/дружество, предоставящо услуги в сферата на защита на личните данни. Дадените в т. 5 на чл. 37 общи насоки, а именно, че ДЛЗД се определя: „въз основа на неговите професионални качества, и по – специално въз основа на експертните му познания в областта на законодателството и практиките в областта на защита на данните и способността му да изпълнява задачите, посочени в чл. 39“, са твърде широки, с оглед на което на администраторите и/или на обработващите данни е дадена свободата при дефинирането на конкретни критерии за заемането на тази позиция. В крайна сметка, взимайки под внимание посочените в чл. 39 задължения на ДЛЗД, логично, предоставянето на компетентни правни съвети, може да бъде осигурено от професионалисти, които са с юридическо образование и притежават достатъчно задълбочени познания и опит в сферата на защитата на личните данни.

 ЗА ДЛЪЖНОСТТА ДЛЗД:

Чл. 38 очертава в общи линии предметния обхват на Длъжността длъжностно лице по защита на данните, като разпределя в тежест на администратора и/или на обработващия определени задължения/отговорности.

  • Точка 1 на чл. 38 вменява задължение на администратора и обработващия да осигурят по подходящ и своевременен начин участие на ДЛЗД във всички дейности/въпроси, имащи отношение към защитата на личните данни, включително, но не само – осигуряване възможност за присъствие от страна на ДЛЗД на всички срещи на висшия и среден мениджмънт в организацията; своевременно осигуряване на цялата налична и относима информация на ДЛЗД по даден казус, с цел предоставяне от негова страна на компетентно становище; вземане винаги под внимание изразеното от ДЛЗД мнение по конкретен въпрос, включително документиране на причината за несъобразяване с изразеното от ДЛЗД мнение, както и информиране на ДЛЗД за всяко нарушение.
  • Точка 2 на чл. 38 от ОРЗД казва, че с цел изпълнение на посочените в чл. 39 задачи на ДЛЗД, обработващият и/или администраторът на данните, следва да „осигурят ресурсите, необходими за изпълнението на тези задачи и достъп до личните данни и операциите по обработването“, включително и да полагат грижи за поддържане нивото на експертиза на ДЛЗД. Като примери в тази насока могат да бъдат посочени оказването на адекватно съдействие, осигуряването на нужните ресурси за изпълнението на вменените от му ОРЗД задачи, включително, но не само, ресурси като работно място, оборудване, достъп до всички звена/структури на администратора и/или обработващия, имащи отношение към обработването на личните данни /IT, човешки ресурси и т.н./, както и осигуряване от страна на администратора и/или обработващия на възможности за постоянно надграждане на професионалната квалификация на ДЛЗД и т.н. С оглед на факта, че ОРЗД поставя силен акцент върху ролята на ДЛЗД в процеса по обработване на лични данни, Регламентът изрично поставя изискване относно независимостта на ДЛЗД при вземането на решения и формирането на мнение по даден казус, както и относно защитата по отношение на самата длъжност ДЛЗД. ДЛЗД не може да бъде заставяно как да процедира в определена ситуация, нито пък как да обработва оплакванията на субектите на данните и/или дали да се допита до надзорен орган в конкретна ситуация.
  • В допълнение, изр. второ на т. 3 на чл. 38 от ОРЗД изрично посочва, че ДЛЗД не може да бъде нито санкционирано, нито освобождавано от администратора или обработващия във връзка с изпълнението на своите задачи. Тук е важно да се подчертае, че това не означава, че ДЛЗД не може да бъде освободено въобще – напр. при несправяне с възложените задачи или неспазване на установените от администратора или обработващия правила за поведение вътре в организацията. Целта на ОРЗД е да се осигурят необходимите условия, при наличието на които ДЛЗД ще може да действа самостоятелно с цел даване/изразяване безпристрастно и аргументирано мнение по въпросите, свързани със защитата и обработването на личните данни на физическите лица.
  • т. 6 на чл. 38 от ОРЗД допълва, че ДЛЗД може да изпълнява и други задачи и задължения, като това съвместяване на позицията на длъжностно лице по защита на данните заедно с изпълнението и на други задачи и задължения, не следва да води до възникването на конфликт на интереси. Избягването на конфликт на интереси е тясно свързано с изискването за осигуряване на ДЛЗД на възможност за изпълнението на вменените му от Регламента задължения по независим и безпристрастен начин – конфликт на интереси би възникнал винаги, напр., когато ДЛЗД съвместява отговорностите и на позиция, позволяваща му да определя целите, за които данните се обработват.

НАЗНАЧАВАНЕ НА ДЛЗД ИЛИ ПОЛЗВАНЕ НА ВЪНШЕН КОНСУЛТАНТ ЗА ТАЗИ ЦЕЛ:

В допълнение, част от големите администратори и/или обработващи в България ще ангажират/наемат длъжностно лице по защита на данните, едно или няколко, с оглед обхвата на извършваните от тях дейности. Но за по – голямата част от бизнеса у нас, както беше посочено по – горе, възможностите са две – съвместяване функцията на ДЛЗД с друга длъжност вътре в самата организация или ползването на външни консултантски услуги за тази цел. Възлагането функциите на ДЛЗД на вече ангажиран в организацията служител би било финансово по – ефективно, но подобен подход поражда съмнения относно качественото и своевременно изпълнение на двете възложени функции, съвместявани от един човек, както и наличието или липсата на конфликт на интереси. Въпреки, че ангажирането на външен консултант, може, на пръв поглед, да изглежда финансово необосновано, прибягването до подобен подход е напълно възможно да се окаже по – ефективното и работещо решение. Външният консултант, с цел предоставяне на възможно най – качествената услуга, винаги ще се стреми към запазване на конкурентноспособността си и поддържане на ниво на експертните си познания и своята квалификация. Придобиването на специфичен опит в дадена сфера на дейност, дава възможност за натрупването на задълбочени познания и опит в разрешаването на специфични казуси. В допълнение, ползването услугите на външен консултант по защита на личните даннине, би разтоварило администратора или обработващия от част от вменените им по силата на ОРЗД задължения (напр. осигуряване на ресурси, избягване на конфликт на интерести и т.н.), като следва да се отчете и фактът, че ангажирането на външен консултант по защита на личните данни, може да се окаже не толкова често и наложително, отколкото сте очаквали, с оглед на което, прибягването до подобен тип експертни услуги, може да се окаже по – доброто решение.

/Настоящото изложение не претендира за изперпателност и представлява авторски коментар на екипа на АС“ Ангелови и Ко“  по засегнатата тема. Ако имате въпроси свързани с прилагането на Общия регламент за защита на данните и/или нужда от правен съвет в сферата на защита на личните данни, във всеки конкретен случай, следва да се обърнете към специалист./

Съгласни ли сте?

Съгласни ли сте?

В светлината на новия Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), за краткост тук по – долу Регламент/-а, в сила от 25 май 2018г., понятията „лични данни“ и законосъобразно „обработване“ добиха  огромна  гласност, а GDPR се превърна в едно от най-обсъжданите явления за месец май 2018г., включително стана причина за стрес, обект на хумор, неразбиране. Трябва да се посочи, че в България има действащ Закон за защита на личните данни от 2002г, в който подробно е заложена уредбата на тази чувствителна за правата ни сфера, поради което за България, една част от изискванията на GDPR не са ексклузивни, а принципните положения в никакъв случай не са новост. Считам, че до известна степен се кумулира изкуствено „напрежение“ в публичното пространство, относно това, готов ли е българският бизнес да продължи да функционира безпрепятствено и законосъобразно при действието на Общия регламент относно защитата на данните.

По мое мнение, балансираният подход е изключително важен – спазването на Регламента изисква едновременно спокойно и професионално адаптиране към новите моменти, след консулатации с нужните за целта експерти, включително IT специалисти. Консултантите, на които се доверяваме, е необходимо да притежават задълбочени познания, за да може да има индивидуален подход при изготвянето на документацията по приложението на Регламента. Не трябва да се изпада в крайностите, които вече се чуват в публичното пространство и заради които хората останаха с впечатление, че не бива да казват ЕГН-то и името си, да посочват телефонният си номер, или да показват личната си карта – напомням, че говорим за законосъобразно обработване на личните данни, а не за това да спрем да обработваме лични  данни въобще.

В този смисъл, без да претендира за изчерпателност, настоящото изложение има за цел да обобщи изискванията, които следва да бъдат спазени при използването на един от способите за законосъобразно обработване на лични данни, а именно – Съгласието.

Позоваването на Съгласието при обосноваване законосъобразното опериране с лични данни на пълнолетни лица, е често срещано в практиката, с оглед на което Общият регламент относно защитата на данните съдържа ясни изисквания какво трябва да съдържа и как следва да бъде дадени едно неопорочено и изразено съобразно изискванията на Регламента Съгласие. Съгласно съдържащата се в Общия регламент относно защитата на данните легална дефиниция, „съгласие на субекта на данните“ означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени“.

Свободно изразено, съгласието предполага предоставяне на даващия съгласие, наричан още и субект на данни, на възможност за недвусмислено демонстриране на осъзнато взето решение от негова страна, както и упражняването на контрол при обработването на личните му данни. Ако субектът на данните не разполага с възможност за избор, то неговото съгласие няма да бъде свободно изразено и следователно ще бъде невалидно. Както ясно и категорично е посочено в рецитал 43 от Общия регламент относно защитата на данните, „за да се гарантира, че е дадено свободно, съгласието не следва да представлява валидно правно основание за обработването на лични данни в конкретна ситуация, когато е налице очевидна неравнопоставеност между субекта на данните и администратора, по-специално когато администраторът е публичен орган, поради което изглежда малко вероятно съгласието да е дадено свободно при всички обстоятелства на конкретната ситуация.“

Конкретно и информирано, означава, че субектът на данните следва да е запознат с целите, за изпълнението на които, ще се обработват неговите лични данни. Получаването на валидно съгласие от страна на администратора на данните, винаги следва да бъде предшествано от ясното и конкретно посочване на легитимните цели, за които ще се обработват данните на субекта. В допълнение, изискването за конкретност на Съгласието е в тясна зависимост и с това, същото да бъде информирано. Предоставянето на необходимата информация преди получаването на Съгласието на субектите на данни, е от съществено значение, с оглед осигуряването на възможност за взимане на информирано решение, включително и упражняването на осигурената от Общия регламент възможност за оттегляне на вече даденото Съгласие – лишено от логика би било всяко оттегляне на съгласие, което е дадено от субекта на данните, без да знае защо. В случай, че администраторът на данните не осигури достъп на субектите на данните до относимата за получаването на Съгласието информация на достъпен и лесно разбираем език, упражняването на контрол от страна на субектите на данните ще остане илюзорно, а даденото при подобни обстоятелства съгласие – лишено от правно основание.

Недвусмислено указание за волята на субекта на даннитепри обработването на данните следва да се демонстрира ясно и недвусмислено с какво субектът на данните се е съгласил. Това изисква не просто потвърждение на факта, че субектът е прочел общите условия напр. Допълнителни указания в тази връзка се съдържат в рецитал 32 от Общия регламент относно защитата на данните, който рецитал гласи, че: „Съгласие следва да се дава чрез ясно утвърдителен акт, с който да се изразява свободно дадено, конкретно, информирано и недвусмислено заявление за съгласие от страна на субекта на данни за обработване на свързани с него лични данни, например чрез писмена декларация, включително по електронен път, или устна декларация. Това може да включва отбелязване с отметка в поле при посещението на уебсайт в интернет, избиране на технически настройки за услуги на информационното общество или друго заявление или поведение, което ясно показва, че субектът на данни е съгласен с предложеното обработване на неговите лични данни. Поради това мълчанието, предварително отметнатите полета или липсата на действие не следва да представляват съгласие. Съгласието следва да обхваща всички дейности по обработване, извършени за една и съща цел или цели. Когато обработването преследва повече цели, за всички тях следва да бъде дадено съгласие. Ако съгласието на субекта на данни трябва да се даде след искане по електронен път, искането трябва да е ясно, сбито и да не нарушава излишно използването на услугата, за която се предвижда.”

Съгласно установеното в чл. 7, ал. 3 от Регламента, субектът на данните следва, преди да даде своето съгласие за обработването на данните му, да бъде информиран, че има право да оттегли съгласието си по всяко време, както и да бъде информиран за начина, по който може да направи това. Оттеглянето на съгласието следва да става също толкова лесно, колкото и даването му. Оттеглянето на съгласието не опорочава по никакъв начин вече извършеното до момента на оттеглянето на съгласието обработване на данни. След този момент, администраторът трябва да прекрати обработването, което е било основано на вече оттегленото съгласие или, в случай, че продължи да обработва данните, да обоснове наличието на някое от другите предвидени в Регламента основания, за да продължи да обработва същите тези данни. В допълнение, на субектите на данни следва да им бъде гарантирана възможността да оттеглят вече даденото от тях съгласие, без възникването на каквито и да било негативни последици за тях – напр. пораждане на задължение за заплащане на допълнителни такси или понижаване качеството на предоставяната услуга като последица от оттеглянето на съгласието. В противен случай, съгласието няма как да бъде считано за свободно дадено.

/Настоящата статия представлява авторски коментар на екипа на АС“ Ангелови и ко“  по засегнатата тема и няма претенции за изчерпателност. Ако имате въпроси свързани с прилагането на Общия регламент за защита на данните и/или нужда от правен съвет в сферата на защита на личните данни, във всеки конкретен случай, трябва да се обръщате към специалист, който да проучи казуса всестранно/.

14.06.2018г.

Домашното насилие у нас – правна рамка и предизвикателства

Домашното насилие у нас – правна рамка и предизвикателства

   След силно разразилата се буря по темата за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, както и  въпросът за нейната ратификация,  реших да направя преглед на инструментите, с които разполагаме към днешна дата  в нашето вътрешно законодателство що се отнася до борбата с домашното насилие. Като изключим чисто емоционалните, субективни и обективни фактори, които присъстват във формирането на мнение по темата, мисля, че има един изключителен позитив, независмо дали конвенцията ще се ратифицира или не: въпросът получи гласност извън обсъжданията на специализираните  организации, които основно работят в подкрепа на жени и деца, жертви на домашно насилие.

    Дали се признава или не, проблемът с домашното насилие съществува по целия свят  – съгласно данни  на  Световната  здравна  организация /WHO/  една от три жени по света е била подложена на физическо или сексуално насилие, най-вече от интимен партньор; насилието засяга здравето на жените: жени, които са били подложени на  насилие е по-вероятно да получат наранявания, да страдат от депресия или тревожно разстройство; да им бъде предадена болест по полов път, включително  HIV инфекция; да наранят себе си, както и   да извършат самоубийство, да имат нежелани бременности, проблеми с алкохола и цигарите. Световната здравна организация посочва, че  насилието над жени  може да се изрази в сексуално насилие, физическо и психологическо насилие, упражнено от интимния партньор, генитално обрязване, принудителни и ранни бракове; убийство на жени само заради пола им/фемицид/, трафик на жени.

    Изключително важно  е  пострадалите от домашно насилие у нас  да знаят какво практически могат да сторят в такава ситуация – въпреки изключителния негативизъм, недоверие в съдебната система и системата на МВР,  в България има  законови инструменти, които могат и трябва  да се използват. Макар че темата за домашното насилие се обсъжда най-вече в контекста на насилието над жени, за коректност отбелязвам, че Законът за защита от домашно насилие не прави разлика между двата пола.

   Като практикуващ адвокат съм наясно с трудностите на пострадалите, наличието на празнота в закона по отношение на осъществен  психологически тормоз и практическите проблеми, които жертвите на домашно насилие срещат.  Въпреки това, отчитайки реалностите,    в настоящия материал обръщам внимание  на правните способи,  които все пак съществуват в нашето законодателство и които се прилагат. Извън тях,  вярването ми е, че на първо място жените имат нужда от подкрепа, съпричастност и хора, на които да разчитат, както  и че основните предизвикателства са най-вече психологически,  преди да бъде направена първата крачка за живот без насилие.

  Каква дефиниция на домашно насилие дава Законът за защита от домашно насилие?

Законът за защита от домашно насилие посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Това означава, че всеки един акт от гореизброените, включително и еднократен такъв, представлява акт на домашно насилие. Пострадалото лице има право да се обърне към съда, както и към органите на МВР при риск за живота и здравето му. Всеки един лекар е длъжен да издаде медицински документ, удостоверяващ следите от насилие и уврежданията. Преди да премина към процедурата по Закона за защита от домашно насилие, отговарям на най-често задавания въпрос:

   Има ли механизми за въздействие по наказателноправен ред? Да се обърнем ли към прокуратурата?

  При условие, че се касае за физическо насилие,  е необходимо  да се обърнете първо към лекар, който да констатира уврежданията в нарочен медицински документ и, разбира се, да се погрижи за здравето Ви. Може да подадете сигнал до органите на МВР, но практически полицията не е сред лицата, които по закон имат право  да подадат молба до съда с цел образуване на производство по Закона за защита от домашно насилие. Това, което полицията най-често прави след подаден сигнал, е да дойде на място,  да предупреди извършителя  и да разясни на пострадалото лице правата, които има по Закона за защита от домашно насилие. Органите на МВР не изпращат   сигнала към прокуратурата, поради няколко причини:  на първо място, ако се касае за  леки телесни повреди, то те  не се преследват от прокуратурата. Проблемът е също  в това, че  дори леки телесни повреди,  нанесени  на  бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице;  на майка/баща;   или по особено мъчителен начин,  също не са предмет на преследване  от държавното обвинение.

  Телесните повреди от категорията на средни и тежки, когато са осъществени  от следните лица:  родители, деца, съпруг, брат, сестра, също не могат да бъдат разглеждани от прокуратурата.  Всичко горепосочено много стеснява правомощията на тази институция, доколкото домашното насилие се извършва именно между горепосочените лица. Куриозно е, но за тежка телесна повреда, би могло да се повдигне обвинение от прокуратурата, единствено ако между пострадалото лице и извършителя няма сключен граждански брак, т.е. между лица, които живеят при условията на фактическо съжителство. Това означава, че за посочените по-горе престъпления от  т.н. частен характер  пострадалото лице трябва да подаде тъжба пред съответния съд с искане извършителят да бъде осъден за съответното извършено престъпение   от Наказателния кодекс,  т.е.  самостоятелно да организира защитата си и да чака решение на съда без намесата на прокуратурата.

   За съжаление, психическото насилие като: обиди, крещене, подигравателно отношение, забрани за общуване с близки и приятели,  преследване, изпращане на смс-и, следене, унижения и т.н. – прояви, които много често съпътстват физическото насилие и са част от психологическия профил на извършителите,  НЕ СА КРИМИНАЛИЗИРАНИ като форма на домашно насилие.  Наказателният кодекс не е обявил  психологическото насилие  за престъпление и това води до невъзможност извършителите да бъдат спрени ефективно по този ред, освен ако  проявната форма на посочените действия  не е свързана, или не се изразява  в друг състав на  криминилизирано престъпление по НК, за което да се повдигне обвинение.

  Процедурата по Закона за защита от домашно насилие:

Пострадалото лице подава молба пред съответния районен съд по постоянен или настоящ адрес, като декларира в нарочна декларация, че спрямо него е извършено домашно насилие. В молбата се описват обстоятелствата около случая, като от акта на извършено насилие до момента на подаване на молбата, не бива да е изтекъл повече от един месец.

Кой има право  да подаде молба  до съда?

Пострадалото лице, което е навършило 14 г.възраст.

Брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;

Настойника или попечителя на пострадалото лице;

Директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

   Важно е да се каже, че в молбата до съда, пострадалото лице има право да посочи друг адрес, в случай, че не желае да разкрие собствения си. Делото се образува в деня на постъпване на молбата незабавно и държавна такса не се дължи. Делото се насрочва в открито съдебно заседание, като при разглеждане на делото са допустими всички доказателствени средства по ГПК-разпит на свидетели, експертизи и т.н., както и : протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите „Социално подпомагане“, от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице; документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане; декларацията, която пострадалото лице представя. Законът посочва, че  когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация – тази възможност представлява една полза за пострадалото лице, доколкото то често  не разполага и не може да събере никакви  нарочни доказателства против извършителя.

     Съдът се произнася с решение в открито заседание, като издава  заповед за защита при уважаване на молбата. Въпреки че решението на съда е обжалваемо, изпълнението на заповедта не се спира. Решението на Окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване.

 КАКВИ СА МЕРКИТЕ, КОИТО СЪДЪТ МОЖЕ ДА  ВЗЕМЕ:

Мерките за защита от домашното насилие са:

задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;

отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда/със срок до 18 м./

забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда/ със срок до 18 м./

временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето/ със срок до 18 м./

задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;

насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

Във всички случаи съдът с решението налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

  КОГА СЕ ИЗДАВА  ЗАПОВЕД ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА

 Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата. Заповедта  се връчва на страните и се изпраща служебно до районното управление на Министерството на вътрешните работи. Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява директора на дирекция „Социално подпомагане“. Съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, като заедно с призовката и преписа от молбата с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства. Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда да издаде такава.

 КАК СЕ ИЗПЪЛНЯВА ЗАПОВЕДТА И КОЙ СЛЕДИ ЗА ТОВА ДА СЕ ПРИЛОЖАТ МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА?

   Както посочих по- горе, когато е налице непосредствена опасност за живота и здравето на пострадалото лице, съдът е длъжен да издаде до 24 ч. заповед за незабавна защита, която се съобщава служебно на органите на МВР – те са тези, които трябва да проследят нейното изпълнение.

   С  други думи, изпълнението на заповедта за защита, или заповедта за незабавна защита,  е възложено на полицейските органи що се отнася до мерките: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;  забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда. При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

    Следва да се отбележи, че неизпълнението на заповед за защита, представлява престъпление по смисъла на чл. 296 ал.1 от НК: Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие или Европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Това престъпление вече се преследва от прокуратурата. В този смисъл, извършителят би могъл да стане подсъдим по-лесно за това, че не изпълнява заповед за защита, а не заради самия факт на упражненото от негова страна насилие спрямо пострадалото лице.

   Извън всичко горепосочено и както отбелязах в самото начало, практиката ми сочи, че най-голямото предизвикателство за жените е да се осмелят да признаят, че е налице проблем; да приемат, че този проблем не е предизвикан от тях самите –  поведението и характеровите особености на една жена не могат да оправдаят физическото насилие; физическото насилие под каквато и да е форма, не е нормално и типично мъжко поведение. След предприемане на необходимите крачки за противодействие с извършителя, жените трябва да имат до себе си подкрепящи ги хора и  сигурна среда,  близки и приятели, които са готови да им помогнат да отстояват себе си, тъй като  жените често  се разколебават, оттеглят  депозираните молби до съда и заживяват с надежда за промяна.

/Настоящата статия представлява авторски коментар на адв.Ангелова по засегнатата тема и няма претенции за изчерпателност. Във всеки конкретен случай, трябва да се обръщате към специалист, който да огледа казуса от всички страни/.

07.02.2018г.

 

 

 

 

 

    

 

Често задавани въпроси за авторските права – първа част

Често задавани въпроси за авторските права – първа част

В настоящата публикация реших да споделя  част от въпросите, които често ми задават във връзка с  авторските права, като дам отговори – макар и в обобщен вид  и без да спазвам стриктно юридическата терминология, с цел тази публикация да има информативен  и максимално достъпен език. Вярването ми е, че  защитата на авторските права заслужава внимание точно толкова, колкото и тази  на правото на собственост върху недвижим имот. Следва да браним правата си върху произведенията на интелектуалния ни труд  с всички възможни законови средства и да не оставаме пасивни при тяхното нарушаване.

  1. Кои произведения са защитени и притежават авторскоправна закрила в България?

Законът за авторските права и сродните му права регламентира изрично обектите на закрила: това са всички  произведения на литературата, изкуството и науката, които възникват  в  резултат на творческа дейност  и са изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е  обективна форма. Следва да се отбележи, че независимо от териториалния обхват на авторските  права, в ЕС е налице все по-засилена политика за уеднаквяване защитата им с цел хармонизиране на законодателствата в тази материя.

Тук е мястото да се посочи какво не е обект на закрила на авторски права. Хората се ядосват често, което е разбираемо, когато установят, че някой е ‘‘откраднал‘‘ идеята им – да, но законът не защитава: 1.нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, актовете на съдилищата, както и официалните им преводи; 2. идеи и концепции; 3. фолклорни творби; 4. новини, факти, сведения и данни.

Това означава, че докато дадена идея същестува само в съзнанието ни, без да е придобила обективна форма, да е изразена по някакъв начин, то ние нямаме права върху нея. В този смисъл, колкото и оригинален сюжет на книга да развиваме в главата си, то напълно възможно е, някой да ни изпревари с написването ѝ въз основа на същата тази идея, и тогава той/тя ще придобие авторски права върху произведението, а ние не можем да имаме никакви претенции, ако не сме обективирали идеята си.

Все пак, какво означава изискването произведението да бъде изразено в ‘‘обективна форма‘‘?

Формата може да бъде материална – писмена такава например, но   авторскоправната доктрина у нас признава виждането, че може да бъде и устна.  Това на практика означава, че защита получава и този, който е оповестил свое  авторско стихотворение например гласно, то е достигнало до неограничен брой хора, които биха могли впоследстие да го възпроизведат.

Законът закриля и т.н. сродни праватова са правата върху произведенията на артистите-изпълнители върху изпълненията им, на продуцентите на звукозаписи и филми, на  продуцентите на аудио-визуални произведения, на радио и телевизионните организации за техните програми.

  1. Защитено ли е моето произведение по-конкретно?

Ако вашето произведение представлява някое или няколко  от изброените, то тогава е защитено съгласно закона:

1.Литературно произведение, включително произведение на научната и техническата литература, на публицистиката или компютърна програма; 2. музикално произведение; 3. сценично  произведение – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други; 4. филм и друго аудио-визуално произведение; 5. произведение на изобразителното изкуство, включително произведение на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти; 6. реализирано произведение на архитектурата и приложени устройствени планове; 7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския; 8.  одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката; 9. графично оформление на печатно издание; 10. кадастрални карти и държавни топографски карти.  11. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби; 12. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби; 13. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.

  1. Кога и как придобивам авторско право върху произведението ми и нужно ли е да правя нещо допълнително  след създаването му?

Авторските права възникват за авторите им в момента на създаване на произведението посредством обективирането им – в момента, в който фотографът заснеме снимката по творчески начин,  в момента на написване на литературното произведение, в момента на създаване на картината от художника. Не е необходима допълнителна регистрация на авторските права/ такава се изисква  в САЩ като предпоставка за предявяване на иск при нарушени авторски права/. Освен това, Законът за авторските и сродните му права съдържа и предположение за авторство, което гласи: До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.

  1. Кои действия на трети лица представляват нарушаване на авторските ми  права?

Действията, свързани с нарушане на авторските права, са най-общо: копиране, използване и разпространение на защитено произведение, без съгласие на автора на произведението. Авторите на произведения имат изключителното  право да използват и да разрешават използването на произведенията от други лица. Под  понятието използване законът разбира различни по характер действия, като: 1. възпроизвеждането на произведението; 2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението; 3. публичното представяне или изпълнение на произведението; 4. излъчването на произведението по безжичен път; 5.предаването и препредаването на произведението по кабел; 6. публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин; 7. превеждането на произведението на друг език; 8.  преработката и синхронизацията на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение; 9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен; 10.  предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях; 11. вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.

На практика, това означава, че: в случай, че сте автор на фотографско изображение,  и забележите, че същото се използва от трети лица, без съгласието ви,  независимо по какъв  начин  и с каква цел/ поставя се върху други предмети с цел продажбата им,  с цел реклама на продукт и т.н./ имате право да поискате това използване да бъде прекратено, както и да ангажирате съответната отговорност на лицето, за която ще стане въпрос по-долу.

  1. Какво мога да направя, ако авторските ми права са нарушени и какъв вид отговорност носят нарушителите?

Срещу нарушителите може да бъде ангажирана  в различни хипотези гражданска, административно-наказателна и наказателна отговорност  по смисъла на чл. 172а от НК.  Това на практика означава, че може да се заведе гражданско дело с цел получаване на обезщетение срещу нарушителите – това може да стане  по общия ред на основание  чл. 45 и сл.от ЗЗД /обща деликтна отговорност/. Това би могло да стане и  по специалния закон – чл. 94  от Закона за авторските права и сродните му права, който отново визира хипотеза на деликтната отговорност. На разположение на носителите на авторски права са и т.н. специални искове, регламентирани в чл. 95 от ЗАПСП,  посредством които те могат да искат и друг вид защита  по съдебен ред. Ответници по исковете могат да бъдат физическите лица – нарушители на правата, а  чл. 95б от ЗАПСП посочва, че юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях, като  в този случай вината се предполага до доказване на противното.

Наказателна отговорност по смисъла на чл. 172а от НК се носи в случай, че  се   записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право. В този случай, може да се подаде тъжба до прокуратурата за извършено престъпление, но следва да се отбележи, че наказателната отговорност се носи само от физически лица и се изисква умисъл  за доказване извършването на цитираното престъпление.

Законът за авторските права и сродните му права предвижда и административно-наказателна отговорност в случаите на чл. 97, състояща се в налагане на глоба или имуществена санкция за нарушителите. Процедурата се осъществява по Закона за административните нарушения и наказания-съставя се акт на нарушителя, последван от наказателно постановление. Носителят на авторското право  следва да подаде сигнал до Министерство на културата, Дирекция ‘‘Авторско право  и сродните му права‘‘.

Всяка една отделна отговорност се реализира по различен път и предполага наличието на отделни елементи за успешното й провеждане, но авторите на произведения не бива да стоят безучастни, а следва да предприемат активни действия с цел защита на правата си – както се посочи по-горе, налице са законови механизми, които се избират във всеки конкретен случай.

/Настоящата статия представлява авторски коментар на адв.Светослава Ангелова по темата и не претендира за изчерпателност. Във всеки конкретен случай следва да се обръщате към специалист, с цел оглеждане на казуса от всички страни  и получаване на юридически съвет./

17.01.2018г.

 

 

Основни принципи и права на субектите съгласно Общия регламент за защита на личните данни (GDPR)

Основни принципи и права на субектите съгласно Общия регламент за защита на личните данни (GDPR)

Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, или накратко GDPR/General Data Protection Reglament/, ще започне да се прилага от 25.05.2018г. във всички държави – членки на Европейския съюз и отменя Директива 95/46/EО.

Регламентът борави с множество съществени понятия, изрично дефинирани в същия, сред които терминините ‘‘лични данни‘‘ и ‘‘обработване‘‘ следва да бъдат окачествени като основни, поради което тяхното предварително разбиране е изключително важно.

Какво се включва в понятието лични данни според Общия Регламент?

„Лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“): физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

На практика лични данни са: име, адрес, ЕГН(ЛНЧ); снимки; банкова информация; web данни-IP адрес, данни от бисквитки; здравни и генетични данни; биметрични; расови и етнически; политически мнения, сексуална ориентация.

Какво означава обработване според Общия Регламент?

„Обработване “ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ОБРАБОТВАНЕТО НА ЛИЧНИ ДАННИ:

Принципите на обработването на личните данни са заложени в чл. 5 от Регламента. То следва да бъде: законосъобразно, добросъвестно и прозрачно; трябва да има конкретност и изричност на целта му и срока, за който ще се извършва/ограничение на целите/; да бъде ограничено до целите на обработването(свеждане на данните до минимум); трябва да бъде точно и актуално(точност); съхранението на личните данни следва да бъде обвързано с определен срок само за целите на обработването(ограничение на съхранението); обработването трябва да да гарантира подходящи нива на сигурност, чрез прилагане на технически или организационни мерки(цялостност и поверителност); администраторът трябва да може да докаже защо се събират и обработват данните (отчетност).

Всичко посочено по-горе показва, че обработването на личните данни на субектите се подчинява на първо място на гореизложените принципи, които имат за цел да регламентират общата рамка на защитата правата на физическите лица при обработване на техните лични данни.

ПРИНЦИП ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНОТО ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ

Основен принцип, заложен в Регламента е принципът за законосъобразно обработване на личните данни. Чл. 6 от Регламента посочва, че обработването е законосъобразно, когато е налице поне един от следните елементи при обработването:

  • субектът е дал съгласие за една или повече конкретни цели
  • е за изпълнение на договор, по което субектът е страна
  • за спазване на законово задължение, приложимо спрямо администратора
  • е за изпълнение на задача в обществен интерес
  • е за защита на жизненоважни интереси на субекта на данните
  • е необходимо за легитимните интереси на администратора, освен ако тези на субекта не са с предимство, например когато субектът е дете

СЪГЛАСИЕТО СПОРЕД ЧЛ. 7 ОТ РЕГЛАМЕНТА:

Субектът следва да е дал съгласие със следните важни белези: то трябва да е недвусмислено, да може да бъде оттеглено по всяко време, да е свободно изразено, информирано и конкретно. Съгласието може да бъде дадено в писмена декларация или в устна форма. Когато съгласието се дава в писмена форма и е част от декларация, касаеща и други въпроси, то същото трябва да може да се се отличи ясно от т.н. друга част.

Много важен момент е фактът, че съгласието е оттегляемо по всяко време и субектът следва да бъде информиран за това, преди да даде съгласие.

КАКВИ ПРАВА ИМА СУБЕКТЪТ НА ДАННИТЕ?

Субектът има следните права:

  • Право на информация при събиране на личните данни – администарторът следва да предостави информация на субекта в момента на получаване на данните относно прозрачното и добросъвестно обработване: обработването на данните; целите на обработването; срока на съхранението на данните; същестуването на право на оттегляне на съгласието по всяко време; правото на жалба до надзорен орган; на какво основание се изискват данните; съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилиране, както и значението на това обработване
  • Право на достъп до данните-същият има право да получи потвърждение от администратора на лични данни дали се обработват негови лични данни , както и информация във връзка с това обработване.
  • на коригиране-субектът има право да поиска от администратора да коригира без ненужно забавяне неточните данни
  • на изтриване (правото да бъдеш забравен)

Какво означава ‘‘правото да бъдеш забравен‘‘ съгласно Регламента?

Субектът на данните има правото да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне, а администраторът има задължение да го изтрие при наличието на определени предпоставки, като: личните данни не са повече необходими за целите, за които са били събрани; субектът на данните е оттеглил съгласието си; субектът на данните е направил възражение съгласно чл. 21 пар.1 и няма законни основания за обработването; личните данни са били обработвани незаконосъобразно; личните данни трябва да бъдат изтрити с цел спазването на правно задължение по правото на Съюза или правото на държава-членка; личните данни са били събрани във връзка с предлагането на услуги на информационнното общество.

  • Право на ограничаване на обработването – това право субектът може да упражни, когато точността на данните се оспорва от него; когато обработването е неправомерно, но субектът не желае данните да бъдат изтрити, а само иска да ограничи използването им; когато администраторът не се нуждае повече от личните данни, но субектът ги изисква във връзка с упражняването и защитата на негови правни претенции; когато субектът е възразил срещу обработването и е в очакване на проверката дали основанията на администратора имат предимство пред неговите интереси.
  • Право на преносимост на данните – субекът има право да получи личните данни , които го засягат и които той е предоставил на администратор в структуриран и пригоден за машинно четене формат. Субектът има правото да прехвърли тези данни на друг администратор без възпрепятстване от администратора, на когото личните данни са предоставени, когато: обработването е основано на съгласие или се извършва по автоматизиран начин. Машинно читаем формат е формат, който позволява компютърна програма еднозначно и надежно да идентифицира съдържащите се в електронния документ електронни данни, както и вътрешната им структура.
  • право на възражение срещу обработване на лични данни, отнасящо се до него, включително профилиране – субектът има право по всяко време да направи възражение срещу обработване на негови лични данни, което се извършва при изпълнение на задача от обществен интерес или упражняване на официални правомощия, когато обработването е необходимо за легитимните интереси на администратора или трета страна; когато се обработват данни за целите на директния маркетинг, включващ и профилиране; когато данните се обработват за целите на научни, исторически изследвания или за статистически цели.

Какво означава и представлява профилирането?

„Профилиране“ означава всяка форма на автоматизирано обработване на лични данни, изразяващо се в използването на лични данни за оценяване на определени лични аспекти, свързани с физическо лице, и по-конкретно за анализиране или прогнозиране на аспекти, отнасящи се до изпълнението на професионалните задължения на това физическо лице, неговото икономическо състояние, здраве, лични предпочитания, интереси, надеждност, поведение, местоположение или движение.

  • право на субекта да не бъде обект на решение, основаващо се единствено на автоматизирано обработване, включващо профилиране, което да породи правни последици за субекта на данните, или по подобен начин да го засегне в значителна степен. Изключения от това право са предвидени, когато решението е необходимо за сключването или изпълнението на договор, когато е разрешено по закон, когато се основава на изричното съгласие на субекта на данни.

/Настоящата статия представлява аторски материал на адв.Светослава Ангелова и няма претенции за изчерпателност. Във всеки конкретен случай и казус следва да се направи консултация с юрист, специалист по засегнатата тема./

19.12.2017г.

Новите положения на Общия Регламент за защита на личните данни – GDPR

Новите положения на Общия Регламент за защита на личните данни – GDPR

Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, или накратко GDPR/General Data Protection Reglament/ ще започне да се прилага от 25.05.2018г. във всички държави-членки на Европейския съюз и отменя Директива 96/45/Е0.

Понастоящем в България защитата на личните данни на физическите лица е регламентиранa в Законa за защита на личните данни и Наредба НАРЕДБА № 1 от 30 януари 2013 г. за минималното ниво на технически и организационни мерки и допустимия вид защита на личните данни. За да може да се извършва законосъобразно обработване на личните данни, законът изисква регистрацията на определени лица като администратори на лични данни. Законът за личните данни дефинира кои данни са лични, каква е защитата им, кой може да бъде администратор на лични данни, какви са задълженията му и т.н., като по този начин дава общата рамка на защитата на личните данни на физическите лица към настоящия момент.

КAКВО ЩЕ СЕ ПРОМЕНИ СЛЕД 25.05.2018г.?

Нуждите на съвременното информационно и дигитално общество налагат да се създадат повече гаранции за защита правата на гражданите, проявление на които е и защитата на техните лични данни. Следва да се отбележи предварително, че лични данни са не само ЕГН, три имена и адрес, както голяма част от хората считат – лични данни са всички данни относно социалната ни идентичност; медицински данни; данни относно икономическата идентичност, както и културна и обществена идентичност; политическа ориентация, сексуална ориентация, расова и етническа идентичност, банкова информация, изобщо всички данни, чрез които едно лице може да бъде идентифицирано. Законът за личните данни предоставя защита на тези данни и понастоящем чрез различни свои инструменти, но GDPR въвежда нови положения и много повече гаранции, като:

  • повече права за субектите: правото на достъп и информация до данните, правото да искаш корекция на данните, право на възражение, право да не бъдеш профилиран, право на изтриване (the right to be forgotten); право на преносимост на данните от един администатратор на друг; правото да не бъдеш обект на решение, основано единиствено на автоматизирано обработване.
  • изрични правила за съгласието и достъпа до информация
  • повече задължения за обработващите личните данни
  • въвеждат се нови технически мерки за защита като криптиране и псевдонимизация
  • осигуряване на защита на данните на етапа на проектирането и по подразбиране( privacy by design and privacy by default)
  • преносимост на данните
  • имуществени санкции при нарушения в значителен размер
  • извършване на оценка на въздействието върху защитата на данните
  • назначаване на длъжностно лице по защита на данните (data protection officer) в изрично посочени в Регламента случаи
  • уведомяване на надзорния орган и субекта на данните в случай на нарушения

В настоящия материал, първи от поредицата, посветени на защитата на личните данни, посочвам съществените нововъведения в регламента GDPR:

НОВАТА ФИГУРА ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ ПО ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ (DPO)

Длъжностното лице по защита на данните е новата фигура съгласно регламента и се различава от обработващия личните данни и администратора на лични данни – последните две лица са разграничени и понастоящем, и дефинирани изрично и в Закона за защита на личните данни. Длъжностното лице по защита на данните може да бъде назначен служител вътре в организацията/компанията или част от персонала на обработващия/, както и да изпълнява задачите си по договор за услуги/външно лице/. При всички положения, длъжностното лице по защита на данните трябва да притежава експертни познания в областта и законодателството и практиките по защита на личните данни.

Голяма част от компаниите вероятно си задават въпроса дали трябва  да назначават длъжностно лице по защита на данните. Трябва да се каже това, че в няколко случая назначаването на длъжностно лице по защита на данните (DPO) e задължително:

  • Когато обработването се извършва от публичен орган или структура, с изключение на съдилищата при изпълнение на съдебните им функции
  • Когато е необходимо редовно систематично мащабно наблюдение на субекти
  • Когато се обработват специални категории лични данни и данни, свързани с присъди и нарушения( т.н. чувстителни данни)

Функциите на длъжностното лице по защита на данните се изразяват в това да информира и съветва администратора или обработващия лични данни за техните задължения по силата на регламента; да наблюдава спазването на регламента и други разпоредби за защита на данните, включително възлагане на отговорности, повишаване на осведомеността и обучението на персонала; да предоставя съвети по отношение на оценката въздействието върху защитата на данните; да си сътрудничи с надзорния орган; да действа като точка за контакт за надзорния орган по въпроси, свързани с обработването, включително предварителната консултация, посочена в чл. 36.

КАКВО ДА РАЗБИРАМЕ ПОД ‘‘ПОДХОДЯЩИ ТЕХНИЧЕСКИ И ОРГАНИЗИЦИОННИ МЕРКИ‘‘

Регламетентът изисква от администратора и обработващия лични данни да прилагат подходящи технически и организационни мерки, като:

  • псевдонимизация и криптиране на личните данни;
  • гарантиране на поверителност, цялостност, наличност и устойчивост на системите и услугите за обработване;
  • способност за своевременно възстановяване на наличността и достъпа до личните данни в случай на физически или технически инцидент;
  • редовно изпитване, преценяване и оценка на ефективността на техническите и организационните мерки с оглед да се гарантира сигурността на обработването.

КРИПТИРАНЕ

Криптирането представлява техника, при която данните се превръщат в код, чрез използването на криптографски алготирми с цел да не могат да бъдат разчетени от лица без оторизация.

ПСЕВДОНИМИЗАЦИЯ

Псеводнимизацията е процес, при който обработването на данните се извършва по такъв начин, че данните да не могат да се свържат с конкретен субект. Идентифицируемите данни се подменят с псевдоними, така че да не могат да се свържат с явните данни, като е необходимо използването на някакъв допълнителен елемент, който да позволи обратното възстанояване на данните. Самата допълнителна информация следва също да бъде предмет на технически и организационни мерки за защита с цел да гарантира защитата на правата на субектите и задължително се съхранява отделно.

ЗАЩИТА НА ЕТАПА НА ПРОЕКТИРАНЕ И ПО ПОДРАЗБИРАНЕ

В какво се изразява това задължение за администратора на лични данни?

Администраторът трябва да въвежда, както към момента на определяне на средствата за обработване, така и към момента на самото обработване, подходящи технически и организационни мерки, като например псевдонимизация, които са разработени с оглед ефективното прилагане на принципите защита на данните, като свеждане на данните до минимум. Освен това администраторът следва да въведе подходящи технически и организационни мерки, за да гарантира, че по подразбиране се обработват само лични данни, необходими за конкретната цел. Това задължение важи и за обема на събраните лични данни, степента на обработването, периода на съхраняването им и тяхната достъпност.

ИЗВЪРШВАНЕ НА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ЗАЩИТАТА НА ДАННИТЕ

Кога трябва да се извършва оценка на въздействието върху защита на данните?

При обработване на данни, при което се използват нови технологии, както и предвид естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, когато е възможно да се породи риск за правата и свободите на физическите лица, преди да бъде извършено обработването, администраторът прави оценка на въздействието на предвидените операции по обработването върху защитата на данните.

Такава оценка се изисква, когато е налице:

  • систематична и подробна оценка на личните аспекти на физически лица, която се базира на автоматично обработване, включително профилиране
  • мащабно обработване на специални категории данни, посочени в чл. 9, пар.1 или на лични данни за присъди и нарушения
  • систематично мащабно наблюдение на публично достъпна зона

Администраторът е длъжен да се консултира с надзорния орган преди обработването, когато оценката на въздействието върху защитата на данните покаже, че обработването ще породи висок риск, ако администраторът не предприеме мерки за ограничаване на риска. Надзорният орган трябва да даде писмено становище, когато е на мнение, че планираното обработване нарушава регламента, като може да използва и правомощията си съгласно регламента.

УВЕДОМЯВАНЕ НА НАДЗОРНИЯ ОРГАН И СУБЕКТА НА ДАННИТЕ В СЛУЧАЙ НА НАРУШЕНИЯ

Администраторът е длъжен, без ненужно забавяне, не по-късно от 72 часа, след като е разбрал за нарушението в сигурността на данните, да уведоми надзорния орган. Същото задължение има и обработващият личните данни, който е длъжне да уведоми администратора, без ненужно забавяне.

Администраторът следва да уведоми субекта на данните, без ненужно забавяне, когато има вероятност нарушението в сигурността на данните да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица.

Изпълнението на тези задължения на администратора, обработващия личните данни и надзорния орган, е предпоставено от непрекъснато изследване и наблюдение относно обработването на личните данни на субектите, с цел откриване на нарушения в изискванията, поставени от регламента.

ЗНАЧИТЕЛЕН РАЗМЕР НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ САНКЦИИ

Регламентът въвежда изключително висок размер на глобите и имуществените санкции при нарушения на регламента. Диференцирани са два различни размера, съобразно различни фактори, като във всеки конкретен случай, следва да се направи и индивидуализация на нарушението.

  1. Глоба или имуществена санкция в размер до 10 000 000 ЕUR , или в случай на предприятие-до 2% от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока, при нарушения на: задълженията на администратора и обработващия личните данни във връзка със съгласието на децата при услугите на информационното общество; нарушения на обработващите личните данни съгласно чл. 11, 25-39; нарушения, свързани с уведомяването за нарушения; нарушения, свързани с оценката на въздействието; нарушения, свързани със сертифицирането; нарушения на задължения на сертифициращия орган и задълженията на органа за наблюдение.
  2. Глоба или имуществена сакнция в размер до 20 000 000 EUR, или в случай на предприятие – до 4% от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока, при нарушаване на: основните принципи на обработване, включително условията, свързани с даване на съгласие, правата на субектите съгласно регламента; трасфера на лични данни в трета държава или международна организация; всички задължения на държавите членки, произтичащи от разпоредбите, свързани с особени ситуации на обработване; неспазване на разпореждане, или на временно или окончателно ограничаване във връзка с обработването или на наложено от надзорния орган преустановяване на потоците от данни, или непредоставяне на достъп

/Настоящата статия представлява аторски материал на адв.Светослава Ангелова и няма претенции за изчерпателност. Във всеки конкретен случай и казус следва да се направи консултация с юрист, специалист по засегнатата тема./

19.12.2017г.

Възможността за разрешаване на платежен спор  с банка без съдебен процес

Възможността за разрешаване на платежен спор с банка без съдебен процес

Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в т. 21 от § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), „Ползвател на платежни услуги“ е физическо или юридическо лице, което се ползва от платежна услуга в качеството си на платец или на получател, или и в двете си качества, като броят и видът на предлаганите в България платежни услуги е изчерпателно посочен в чл. 4 от ЗПУПС.

В този смисъл, независимо дали сте търговец/юридическо лице–титуляр на множество платежни сметки, по които ежедневно се извършват множество приходни (кредитни) и/или разходни (дебитни) платежни операции, или сте физическо лице с една платежна сметка, по която получавате трудовото си възнаграждение и от която извършвате комунални плащания, Вие сте ползвател на платежни услуги.

Многобройни са примерите от практиката, при които Ползвателят е останал неудовлетворен от предоставената му платежна услуга, респ. правата и законните му интереси са били накърнени от действията и/или бездействията на доставчика на платежната услуга, който в масовия случай е Банка, по смисъла на чл. 2 от Закона за кредитните институции. Изпадайки в подобно положение, много от ползвателите на платежни услуги – физически и/или юридически лица, се примиряват без основание с така създалата се ситуация, поради ред причини, най – често срещаните от които са: липса на експертни познания в областта, предварителна песимистична нагласа за изхода на спора, липса на финансов ресурс за заплащане на съдебни разноски.

Действащият Закон за платежни услуги и платежните системи предоставя възможност всички спорове между ползватели и доставчици на платежни услуги, попадащи в обхвата на чл. 4 от ЗПУПС и ненадхвърлящи сумата от 25 000 лева, да бъдат разрешени в разумно кратки срокове при спазване правилата на опростена процедура, наречена Помирително производство. Провеждането й се осъществява съобразно разпоредбите на Правилника за дейността на Помирителната комисия за платежни спорове (Комисията). Тук е мястото да се отбележи и правилото на чл. 2, ал. 7 от Правилника на Комисията, че същата не се произнася по претенции на ползватели на платежни услуги за претърпени от тях неимуществени вреди, неоснователно обогатяване и непозволено увреждане, които могат да се доказват по съдебен ред.

По начало, инициатор за започване на Помирителното производство е физическото или юридическото лице-ползвател на платежната слуга, който смята, че правата му са били накърнени от доставчика във връзка с предоставената платежна услуга. При взимане на решение дали да се стартира или не Помирително производство, е важно да се подчертае правилото на чл. 10, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията, което гласи, че производството пред Комисията е безплатно за страните и те не заплащат такса за разглеждане на спора-поемат единствено направените от тях разноски за представителство, вещи лица, прводи и др.Участието на адвокат не е задължително, но страните биха могли да се обърнат към юрист с цел експертно мнение и правна помощ.

 Задължително условие,  преди  да бъде започнато  производството пред Помирителната комисия,  е недоволният ползвател да е довел до знанието на доставчика на платежната услуга от какво и защо е недоволен, с други думи, ползвателят следва да е подал възражение пред обслужващия го доставчик на платежни услуги.В случай, че не е използвал първо правото си да разреши спора директно с доставчика на платежни услуги, това се явява основание за отказ на Комисията впоследствие да разгледа искането на Ползвателя.

 При спазване на установеното в чл. 127 от ЗПУПС, всеки доставчик на платежни услуги е длъжен, в рамките на вътрешните си правила, да предвиди процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с предоставянето на платежни услуги. Доставчикът е длъжен да се произнесе по възражението в 14-дневен срок от подаването му, като в случай, че това не се случи или ползвателят на платежната услуга не е удовлетворен от отговора, едва тогава последният има право да адресира  Помирителната комисията с писмено заявление, в което да изложи претенциите си. Заявлението може да бъде подадено и по електронната поща или онлайн чрез интернет страницата на Комисията за защита на потребителите. В ал. 3 на чл. 12 от Правилника е посочено какво следва да бъде посочено като информация в заявлението, като към него се прилагат и всички документи, относими към изясняване предмета на спора, включително и решението на доставчика на платежни услуги, ако има такова. В случай, че заявлението съдържа всички необходими реквизити и не е налице някоя от посочените в чл. 16 от Правилника предпоставки за прекратяване на производството, Председателят на Комисията образува с разпореждане Помирително производство. Чл. 17 от Правилника регламентира редът и сроковете за размяна на книжа между страните по спора, като съгласно установеното в чл. 20 от Правилника на Комисията, последната разглежда спора по същество в двумесечен срок след изтичане на сроковете за получаване на всички документи, становища и събиране на доказателства.

След разглеждане на спора по същество, Комисията изготвя и приема писмено помирително предложение, което се изпраща на страните в петдневен срок от изготвянето му, като заедно с това, страните се уведомяват и за правото си да отхвърлят или приемат предложението, за правните му последици и за това, че така представеното им помирително предложение не изключва възможността за защита по съдебен ред,  ако споразумението се сключи, но някоя от страните по него не изпълнява задълженията си. Изричното, безусловно и цялостно приемане на предложението от двете страни, има сила на споразумение между тях. Важно е да се подчертае правилото на чл. 27 от Правилника, постановяващо, че Комисията не разглежда повторно спорове между доставчици и получатели на платежни услуги, за които е постановено помирително предложение, независимо дали страните са го приели, или не.

В допълнение на гореизложеното,  Правилникът за дейността на Помирителната комисия за платежни спорове предоставя още една допълнителна възможност, от която страните могат да се възползват, а именно – да придадат изпълнителна сила на така сключеното между тях споразумение, постигнато в помирителното производство, като го предоставят за одобрение пред компетентния съд.

/Статията представлява авторски коментар по засегнатата тема и не е изчерпателна. Във всеки конкретен случай, следва да се обърнете към юрист или адвокат, с цел изясняване на казуса от всички страни/

Един особен случай на прекратяване на поръчителството по ЗЗД

Един особен случай на прекратяване на поръчителството по ЗЗД

Законът предвижда една спефицична хипотеза на прекратяване на поръчителството, като същата се извежда от тълкуването на разпоредбата на чл. 147 ал.1  изр. първо от ЗЗД и се доизяснява от съдебната практика. В цитираната разпоредба Законът за задълженията и договорите сочи, че: поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на 6 месеца.

Тази разпоредба следва да се в тълкува в следния смисъл: ако кредиторът не е предявил иск против длъжника в течение на 6 месеца от падежа на главното задължение, то поръчителството ще се погасиотговорността му ще отпадне. Представената възможност е изключително ценна за поръчителя и следва да бъде проследявана във всеки конкретен случай, за  да бъде приложена, при наличието на законоустановените предпоставки.

Какво приема Върховен касационен съд в съдебната си практика? Съдебната практика по приложението на чл. 147 ал.1 изр.първо от ЗЗД отговаря на няколко важни въпроса:

  1. Кога започва да тече срокът по чл. 147 ал.1 от ЗЗД?

Законът сочи, че срокът започва да тече след падежа на главното задължение.Това предполага, че в самия договор следва ясно да е  регламентиран падежа на главното задължение. Доколкото най-често срещаната хипотеза е поръчителството при условията на банков кредит, то тук следва да се посочат следните особености:

ВКС в редица свои решения категорично приема, че що се отнася до договорите за банков кредит,  банката-кредитор задължително следва да е довела до знанието на длъжника обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем чрез изпращане на уведомление за това и 6-месечният срок започва да тече от получаване на уведомлението от длъжника. По този начин срокът, съгласно постоянната практика на ВКС, започва да тече след уведомяване на длъжника и поръчителя за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.

Тук следва да се каже това, че тази съдебна практика на практика е в ущърб на едно  евентуално възражение на поръчителя по чл. 147 ал.1 изр. първо по ЗЗД, доколкото началният момент на 6-месечния срок се поставя в зависисимост не от ‘‘падежа на главното задължение‘‘,  както сочи законът, а от активните действия на банката-кредитор, която следва да изпрати уводомление за настъпилата предсрочна изискуемост, за да започне срокът да тече.

    2. Какъв е характерът на срока по чл. 147 ал.1 от ЗЗД?

Срокът е преклузивен, което означава, че с изтичането му се погасява самото поръчителство. В случай, че срокът е изтекъл към момента на подаване на заявление по чл. 417 ГПК или предявяване на иск, то това е основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение в първия случай, а във втория-искът ще бъде недопустим и производството следва да се прекрати.

    3.Какви са правните последици от изтичане на срока по чл. 147 ал.1 от ЗЗД?

В най-често срещаната хипотеза, в казуса с  банката-кредитор, същата упражнява правото си, като подава заявление по чл. 417 от ГПК  в заповедно производство. По този начин тя се снабдява със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в които като длъжници фигурират главния длъжник и поръчителя. При проверката, която заповедният съд извършва, следва да бъде съобразено постановеното в т. 4б от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014г. на ВКС, а именно: ‘‘Не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.‘‘.

С други  думи, съдът  следва да прецени дали е изтекъл преклузивния срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД и да откаже да издаде заповед за незабавно изпълнение срещу поръчителя, ако това е така. В противен случай, поръчителят може, след като получи призовката за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, да подаде възражение, както и да депозира частна жалба против разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение в двуседмичен срок. Частната жалба против разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение може да се основава обаче единствено на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК, т.е.на такива съображения, касаещи редовността на документа от външна страна и обстоятелството дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В този смисъл, основно практическо значение има депозирането на възражение от поръчителя, за да може да се инициира производство по чл. 422 ГПК с цел разглеждане на въпроса за отпадане отговорността му  поради изтичане на срока по чл. 147 ал.1 изр.първо ЗЗД.

/Статията представлява авторски коментар на адв.Светослава Ангелова по засегнатата тема и не е изчерпателна. Във всеки конкретен случай следва да се обръщате към адвокат, с цел обсъждане на казуса от всички страни/