В настоящата публикация реших да споделя част от въпросите, които често ми задават във връзка с авторските права, като дам отговори – макар и в обобщен вид и без да спазвам стриктно юридическата терминология, с цел тази публикация да има информативен и максимално достъпен език. Вярването ми е, че защитата на авторските права заслужава внимание точно толкова, колкото и тази на правото на собственост върху недвижим имот. Следва да браним правата си върху произведенията на интелектуалния ни труд с всички възможни законови средства и да не оставаме пасивни при тяхното нарушаване.
- Кои произведения са защитени и притежават авторскоправна закрила в България?
Законът за авторските права и сродните му права регламентира изрично обектите на закрила: това са всички произведения на литературата, изкуството и науката, които възникват в резултат на творческа дейност и са изразени по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Следва да се отбележи, че независимо от териториалния обхват на авторските права, в ЕС е налице все по-засилена политика за уеднаквяване защитата им с цел хармонизиране на законодателствата в тази материя.
Тук е мястото да се посочи какво не е обект на закрила на авторски права. Хората се ядосват често, което е разбираемо, когато установят, че някой е ‘‘откраднал‘‘ идеята им – да, но законът не защитава: 1.нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, актовете на съдилищата, както и официалните им преводи; 2. идеи и концепции; 3. фолклорни творби; 4. новини, факти, сведения и данни.
Това означава, че докато дадена идея същестува само в съзнанието ни, без да е придобила обективна форма, да е изразена по някакъв начин, то ние нямаме права върху нея. В този смисъл, колкото и оригинален сюжет на книга да развиваме в главата си, то напълно възможно е, някой да ни изпревари с написването ѝ въз основа на същата тази идея, и тогава той/тя ще придобие авторски права върху произведението, а ние не можем да имаме никакви претенции, ако не сме обективирали идеята си.
Все пак, какво означава изискването произведението да бъде изразено в ‘‘обективна форма‘‘?
Формата може да бъде материална – писмена такава например, но авторскоправната доктрина у нас признава виждането, че може да бъде и устна. Това на практика означава, че защита получава и този, който е оповестил свое авторско стихотворение например гласно, то е достигнало до неограничен брой хора, които биха могли впоследстие да го възпроизведат.
Законът закриля и т.н. сродни права – това са правата върху произведенията на артистите-изпълнители върху изпълненията им, на продуцентите на звукозаписи и филми, на продуцентите на аудио-визуални произведения, на радио и телевизионните организации за техните програми.
- Защитено ли е моето произведение по-конкретно?
Ако вашето произведение представлява някое или няколко от изброените, то тогава е защитено съгласно закона:
1.Литературно произведение, включително произведение на научната и техническата литература, на публицистиката или компютърна програма; 2. музикално произведение; 3. сценично произведение – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други; 4. филм и друго аудио-визуално произведение; 5. произведение на изобразителното изкуство, включително произведение на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти; 6. реализирано произведение на архитектурата и приложени устройствени планове; 7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския; 8. одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката; 9. графично оформление на печатно издание; 10. кадастрални карти и държавни топографски карти. 11. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби; 12. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби; 13. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
- Кога и как придобивам авторско право върху произведението ми и нужно ли е да правя нещо допълнително след създаването му?
Авторските права възникват за авторите им в момента на създаване на произведението посредством обективирането им – в момента, в който фотографът заснеме снимката по творчески начин, в момента на написване на литературното произведение, в момента на създаване на картината от художника. Не е необходима допълнителна регистрация на авторските права/ такава се изисква в САЩ като предпоставка за предявяване на иск при нарушени авторски права/. Освен това, Законът за авторските и сродните му права съдържа и предположение за авторство, което гласи: До доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.
- Кои действия на трети лица представляват нарушаване на авторските ми права?
Действията, свързани с нарушане на авторските права, са най-общо: копиране, използване и разпространение на защитено произведение, без съгласие на автора на произведението. Авторите на произведения имат изключителното право да използват и да разрешават използването на произведенията от други лица. Под понятието използване законът разбира различни по характер действия, като: 1. възпроизвеждането на произведението; 2. разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението; 3. публичното представяне или изпълнение на произведението; 4. излъчването на произведението по безжичен път; 5.предаването и препредаването на произведението по кабел; 6. публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин; 7. превеждането на произведението на друг език; 8. преработката и синхронизацията на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение; 9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен; 10. предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях; 11. вносът и износът в трети държави на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото по т. 1.
На практика, това означава, че: в случай, че сте автор на фотографско изображение, и забележите, че същото се използва от трети лица, без съгласието ви, независимо по какъв начин и с каква цел/ поставя се върху други предмети с цел продажбата им, с цел реклама на продукт и т.н./ имате право да поискате това използване да бъде прекратено, както и да ангажирате съответната отговорност на лицето, за която ще стане въпрос по-долу.
- Какво мога да направя, ако авторските ми права са нарушени и какъв вид отговорност носят нарушителите?
Срещу нарушителите може да бъде ангажирана в различни хипотези гражданска, административно-наказателна и наказателна отговорност по смисъла на чл. 172а от НК. Това на практика означава, че може да се заведе гражданско дело с цел получаване на обезщетение срещу нарушителите – това може да стане по общия ред на основание чл. 45 и сл.от ЗЗД /обща деликтна отговорност/. Това би могло да стане и по специалния закон – чл. 94 от Закона за авторските права и сродните му права, който отново визира хипотеза на деликтната отговорност. На разположение на носителите на авторски права са и т.н. специални искове, регламентирани в чл. 95 от ЗАПСП, посредством които те могат да искат и друг вид защита по съдебен ред. Ответници по исковете могат да бъдат физическите лица – нарушители на правата, а чл. 95б от ЗАПСП посочва, че юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, съответно от техни служители или от лица, наети от тях, като в този случай вината се предполага до доказване на противното.
Наказателна отговорност по смисъла на чл. 172а от НК се носи в случай, че се записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право. В този случай, може да се подаде тъжба до прокуратурата за извършено престъпление, но следва да се отбележи, че наказателната отговорност се носи само от физически лица и се изисква умисъл за доказване извършването на цитираното престъпление.
Законът за авторските права и сродните му права предвижда и административно-наказателна отговорност в случаите на чл. 97, състояща се в налагане на глоба или имуществена санкция за нарушителите. Процедурата се осъществява по Закона за административните нарушения и наказания-съставя се акт на нарушителя, последван от наказателно постановление. Носителят на авторското право следва да подаде сигнал до Министерство на културата, Дирекция ‘‘Авторско право и сродните му права‘‘.
Всяка една отделна отговорност се реализира по различен път и предполага наличието на отделни елементи за успешното й провеждане, но авторите на произведения не бива да стоят безучастни, а следва да предприемат активни действия с цел защита на правата си – както се посочи по-горе, налице са законови механизми, които се избират във всеки конкретен случай.
/Настоящата статия представлява авторски коментар на адв.Светослава Ангелова по темата и не претендира за изчерпателност. Във всеки конкретен случай следва да се обръщате към специалист, с цел оглеждане на казуса от всички страни и получаване на юридически съвет./
17.01.2018г.