Поръчителството по ЗЗД- практически щрихи

Поръчителството по ЗЗД- практически щрихи

Към поръчителството е необходимо да се подхожда с внимание и информираност за това какви точно  са неговите правни последици. Често хората стават поръчители на свои близки и приятели с убеждението, че техният подпис представлява просто една формалност, за да бъде отпуснат банков кредит или даден заем на лицата /в най-честата хипотеза/, за които поръчителстват. Впоследствие остават изненадани, когато започнат да получават призовки за образувано дело срещу тях от съда или от съдебния изпълнител. Както във всички сфери на живота и правото, необходимо е да се намери баланс в правата и задълженията на кредитора, длъжника и поръчителя. Кредиторът има интерес от това да разполага с гаранция, че паричните средства ще бъдат върнати /задължението ще бъде изпълнено/   и  поръчителството  отговаря на тази нужда, защото:

  1. Поръчителят е солидарно задължен заедно с главния длъжник – това практически означава, че кредиторът има право да иска изпълнение на цялото задължение, съобразно договореното, както   от главния длъжник, така и от поръчителя. Поръчителят  също се превръща в длъжник с подписване на  писмения договор, като Законът за задълженията и договорите, теорията и съдебната практиката сочат, че между кредитора и поръчителя съществува отделно правоотношение.
  2. Поръчителят отговаря за изпълнение на задължението на друго лице – главния длъжник, който получава паричните средства,  в примера с договор за банков кредит.
  3. Поръчителят отговаря за всички последици от неизпълнение на задължението – както за главницата, така и за лихвите, включително и за разноските. Това е така, защото поръчителят отговаря в общия случай за това, за което се е задължил главният длъжник, освен ако не се е задължил за по-малко или при по-леки условия, което е допустимо съгласно Закона за задълженията и договорите.

       Какво означава на практика, че поръчителят ОТГОВАРЯ?

Това означава, че поръчителят отговаря имуществено – в случай, че се стигне до съдебно изпълнение от съдебен изпълнител, то спрямо поръчителя могат да бъдат прилагани всички допустими от закона изпълнителни способи по изпълнително дело – възбрана върху недвижим имот с цел продажбата му, запор на възнаграждение по трудов договор, запор на вземане/запор на банкова сметка, запор на дял от търговско дружество, опис на движими вещи по постоянен адрес, запор на МПС и всички други установени в закона способи, като посочените са най – често прилаганите от съдебния изпълнител.

Когато срещу поръчителя се образува изпълнително дело, той става   длъжник по изпълнително дело, ведно с всички произтичащи от това законови последици, посочени по-горе. Това е  много притеснително за хората, особено в хипотезата, когато главният длъжник не изпълнява изобщо/причините за неизпълнението могат да бъдат разнообразни, обективни и субективни/. Поръчителят може да  избегне изпълнението срещу собственото си имущество и активи, ако вземе решение  да изпълни задължението на главния длъжник. След това той има право да встъпи в правата на кредитора и да иска изпълнение от главния длъжник. Встъпване в правата на кредитора признава както материалният закон – чл. 146 на Закона за задълженията и договорите, така и процесуалният – ГПК, в хипотезата на вече образувано изпълнително дело по смисъла на  чл. 429 ал.1 от ГПК. По този начин поръчителят придобива право да събере от длъжника сумата, която е заплатил, като се възползва от обезпеченията, които кредиторът има срещу главния длъжник.

В този смисъл, преди поръчителят да изпълни, ценно е да провери щателно, използвайки събраните данни по изпълнителното дело например,  дали главният длъжник разполага с имущество и активи. Много често се оказва, че главният длъжник няма регистрирани трудови договори, няма банкови сметки, не разполага с движими или недвижими вещи, или обобщено – не са открити права върху вещи и вземания. В тази хипотеза, с изпълнение на задължението  поръчителят може да се освободи от тегобата на това да отговаря по изпълнително дело, но да изпадне в голямо затруднение след това да събере парите си от този, за когото е поръчителствал и на когото е платил дълга. Във връзка с това, считам, че независимо от близките отношения между поръчител и длъжник, доколкото обикновено се касае за такива, е добре поръчителят още при подписване на договора  да разполага с информация /формална или неформална/ относно имущественото и материално състояние на лицето, за което поръчителства.

Разбира се, дори това предварително знание не му дава гаранции – от момента на подписване на договора за кредит и поръчителството до момента на  образуването на изпълнително дело от кредитора,  минава понякога период от няколко години. За тези няколко години, длъжникът, би могъл да изпадне в затруднено имуществено положение,  да се разпореди със  свои недвижими имоти, да не разполага с дялови участия в търговски дружества, да е прекратил трудовото си правоотношение и т.н. , включително да е заминал за чужбина и да не може да бъде намерен.

Всичко геореизложено сочи, че към поръчителството е нужно да подхождаме разумно, информирано, с доза предпазливост, за да можем да намерим баланс между  охраната на собствените ни права и  запазването на добрите взаимоотношения между поръчител и длъжник за в бъдеще.

/Статията представлява авторски коментар на адв.Светослава Ангелова по засегнатата тема, която не е изчерпателна и разглежда най-общо въпроса за поръчителството. Във всеки конкретен случай, следва да се консултирате с юрист или адвокат, с цел обсъждане на казуса от всички страни/.

 

 

 

За режима на родителските права и неговата промяна

За режима на родителските права и неговата промяна

1.Обща рамка  и установяване на режим

Носители на родителските права са  двамата родители до  навършване на 18 годишна възраст на детето-родителските права   се упражняват заедно и поотделно. Незавсимо от обстоятелството дали родителите са сключили граждански брак, или живеят при условията на т.н. фактическо съжителство, в случай на раздяла между тях,  въпросът  относно това кой от двамата ще упражнява родителски права върху ненавършилото пълнолетие дете, следва да бъде уреден. В случай, че родителите  прекратяват брака  с развод, то упражняването на родителските права може да бъде регламентирано в споразумението – при развод по взаимно съгласие, или съдът следва задължително да се произнесе по този въпрос в случай на проведен общ исков процес, с прекратяване на брака без споразумение.

Семейният кодекс предвижда възможност родителите да уредят въпроса за родителските права при спор между тях, извън случаите на бракоразводно дело – това те могат да сторят, като постигнат споразумение, което да бъде одобрено от съда. В случай, че не могат да се споразумеят за това къде да живее детето, кой да упражнява родителските права, личните отношения между родители и дете и размера на издръжката, тогава спорът може да бъде отнесен за разглеждане от съда. Трябва да се каже това, че в тази ситуация, родителите могат да се обърнат и към медиатор, с цел провеждане на процедура по медиация. Процедурата по медиация е конфиденциална и доброволна и има за цел да бъдат чути всички гледни точки, с цел постигане на споразумение, което да отговори на нуждите и интересите на всички-родители и дете. Споразумението, постигнато в процедура по медиация, също може да бъде одобрено от съда.

Произнасяне относно упражняването на родителските права се дължи от съда и в случай на проведен процес за установяване на произход от майката или бащата: съдът служебно, т.е. без искане на страните,  следва да постанови отделен диспозитив в решението си по този изключително важен въпрос. Идеята на законодателя е, във всички случаи, при които се засягат права и интереси на ненавършило пълнолетие дете,  да бъде уредено как и от кого ще се упражняват родителските права, при спазване на принципа за неговия най-добър интерес. Най-добрият интерес на детето е дефиниран в  § 1, т. 5 от  Закона за закрила на детето като преценка на неизчерпателно изброени в разпоредбата обстоятелства-желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата,която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата. Този принцип налага по изключение, при конкретна преценка на съда във всеки отделен случай,  детето да бъде дадено за отглеждане на баба му, дядо му , други близки,  или пък, в краен случай, да бъде настанено за отглеждане в специализирана институция или му се предоставя социална услуга-резидентен тип.

Във всички случаи, съдът изследва няколко съществени обстоятелства: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Законът е категоричен, а съдебната практика приема, че при спорове, свързани с родителски права, съдът е длъжен да изслуша родителите задължително. Чл. 59 ал. 6 от СК посочва, че: Съдът изслушва родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, взема становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва вещо лице-психолог. Върховеният касационен съд сочи в съдебната  си практика, че изричното изслушване на родителите в тези производства е задължително и има за цел да се чуят съображенията на родителите  и не представлява разпит на свидетел или страна. Съдът е длъжен да разбере мотивацията на родителите,тяхната гледна точка и мироглед и да  придобие непосредствени впечатления от същите с цел разбиране на  личните им и възпитателски качества. Много засилено е служебното начало в   производствата с участието на ненавършили пълнолетие лица – това означава, че независимо от процесуалните действия и  събраните  гласни и писмени доказателства от страните, съдът е длъжен да изследва средата, в която ще живее детето, условията на живот и материална база, включително и на другия родител,  като възложи изготвянето на социален доклад от дирекция ‘‘Соцално подпомагане‘‘.

Често задаван въпрос от родителите е дали ще бъде изслушвано детето, като  отговорът се съдържа в  чл. 15 от Закона за закрила на детето- разпоредбата сочи, че в съдебно или административно производство, в което се засягат правата на детето, то се изслушва, ако е навършило 10 години, освен ако биха се засегнали интересите му. В случай, че детето не е навършило 10 години, изслушването се прави с оглед степента на неговото развитие и трябва да се мотивира от съда. За изслушването се спазва законоустановена процедура, като съществен е фактът, че това се случва винаги с участие на родител,  настойник или друг близък на детето, както и в присъстието на социален работник  от  дирекция ‘‘Социално подпомагане‘‘ или друг специалист в подходяща за детето обстановка.

В житейски план хората понякога считат, че предоставянето на родителски права върху единия родител, означава, че  другият е лишен от родителски права /в разговорен смисъл/ и остават с впечатление, че те единствено имат права върху детето или пък смятат, че другият родител ‘‘ще му/ й вземе детето‘‘. Това не е така, защото лишаването от родителски права е много крайна мярка, която се постановява в изрично законово  уредени случаи в Семейния кодекс. С други думи, незасимо че  родителските права се предоставят на единия родител, или на друго лице съгласно СК, то при всички случаи другият родител/родители/ имат/т право на лични отношения с детето с цел запазване на връзката  между тях. Мерките за лични отношения уреждат общуването между  детето от родителя, който не упражнява родителските права: часовете и дните,  в които може да го вижда и взима при себе си, като начинът и формата на поддържане на мерките  могат да бъдат разнообразни.

  1. Промяна в режима на родителските права

Динамиката на живота  изисква съществуването на  възможност режимът на родителските права да бъде променян от първоначално установения. Така чл. 59 ал. 6 от  СК предвижда, че: ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.

Кога на практика се налага изменение на режима за упражняване на родителски права? Законът сочи, че следва да има изменение в обстоятелствата-това са тези първоначално установени обстоятелства, станали причина съдът да постанови  родителските права да се упражняват от единия или другия родител и по изключение от трето лице. Изменението на обстоятелствата трябва също така  да се отразява на положението на детето,  като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или би се подобрило положението му ако родителските права се предоставят на другия родител – по този начин приема в едно свое решение Върховен касационен съд. Тези обстоятелства на практика са: условия за живот на родителите, финансово и материално положение, местоживеене,  социална среда на родителите, изградената  емоцианална връзка между родител  и дете, възрастта, пола на детето, родителските качества и капацитет, както и всякакви други обстоятелства от значение за най-добрия интерес на детето, които съдът следва да съобрази.

/Статията представлява авторски коментар  на адв.Светослава Ангелова и не претендира за пълна изчерпателност по засегнатата тема. Във всеки конкретен случай е необходима консултация с адвокат, специалист, с цел обсъждане на казуса от всички страни/.

 

Какво предвижда законът, когато длъжникът по издадения изпълнителен лист почине?

Какво предвижда законът, когато длъжникът по издадения изпълнителен лист почине?

1. Често срещана хипотеза в практиката е наличие на висящо изпълнително дело, по което настъпва смърт на длъжника, преди  вземането, което съществува в полза на кредитора,  да е било събрано от съдебният изпълнител. Когато длъжникът почине, то за съдебния изпълнител възниква задължение  да спре изпълнителното производство на основание чл. 432 ал.3 от ГПК. Изключение е предвидено единствено в хипотезата, в която има направено обявление за   публична продан на недвижим имот- в този случай, изпълнителното дело не може да се спира.

В съдебната практика  се приема, че след като се установи смъртта на длъжника, съдебният изпълнител  трябва  да укаже на взискателя да посочи правоприемници,  евентуално   да поиска предприемане на изпълнителни действия спрямо наследниците на починалото лице. На практика, както и в общия граждански процес, по аргумент от чл. 230 ал.2 от ГПК, взискателят има ангажимент да посочи кои са наследниците на починалото лице с цел тяхното конституиране като страни по делото и продължаване на   изпълнението срещу тях. Наследниците отговарят за задълженията на своя наследодател с имуществото си, до размера на своя наследствен дял, изчислен по правилата на Закона за наследството. Наследниците могат да ограничат отговорността си до размера на полученото имущество, като  приемат наследството по опис, а   могат и да не отговарят въобще, ако са направили отказ от наследство по законоустановения ред.

Макар и систематично разположена преди горната разпоредба в закона,  тази  на чл. 428 ал.3 от ГПК урежда въпроса за това кога на  наследниците се изпраща нова покана за доброволно изпълнение. Чл. 428 ал.3 от ГПК посочва,  че когато   длъжникът е починал след изпращане на поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, то съдебният изпълнител е длъжен,  преди да продължи действията си, да изпрати на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.

2. Същестува  и ситуация, при  която длъжникът умира, преди да е било образувано изпълнително дело срещу същия, но след като вече е бил издаден изпълнителен лист в полза на кредитора срещу починалото физическо лице. Тази хипотеза се урежда от чл. 429 ал.2 от ГПК, който сочи, че  наследниците отговарят за издадения изпълнителен лист  с имуществото си, освен ако не докажат, че са се отказали от наследството или са го приели по опис. Следва да се посочи, че смъртта на длъжника,  независимо че е посочен в изпълнителния лист като такъв, е пречка изпълнителното дело да се образува срещу него лично, поради липсата на процесуална правоспособност у починалото лице.

В тази ситуация единствената  законосъобразна възможност е делото да се образува срещу неговите наследници, които отговарят по силата на чл. 429 ал.2 от ГПК.Когато наследството все още не е прието, съдебният изпълнител е длъжен да даде срок на наследниците да приемат или да се откажат от наследството,  след което  да съобщи изявлението им на съответния районен съд за надлежно вписване. Чл. 429, ал. 2 ГПК установява една презумпция, че призованите да наследят са приели наследството направо и затова позволява изпълнението да се насочи и върху личното имущество на наследниците на длъжника по изпълнителния лист.

Наследниците могат да оборят презумпцията на закона като докажат  чрез представяне на писмени доказателства пред съдебния изпълнител, че са се отказали  от наследството или че са го приели по опис. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗН, наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото имущество.

Горните хипотези  касаят ситуации на  издаден изпълнителен лист срещу длъжника преди смъртта му и т.н. конституиране на наследниците като страни – и в двете разгледани хипотези съдебният изпълнител следва да даде срок на наследниците да заявят  дали приемат или се отказват от наследството по смисъла на чл. 429 ал.2 от ГПК.

3. Един особен случай се среща в практиката, при който  взискателят   се е снабдил с изпълнителен лист срещу физическото лице,  след като то вече е било починало, т.е. след смъртта му. Тази ситуация се случва обикновено при заповедните производства, които се развиват без участието на длъжника до един определен момент. Изпълнителният лист обаче е бил издаден срещу процесуално неправоспособен правен субект, което е недопустимо. В случай, че взискателят, /който често  не знае за настъпилата смърт/  поиска образуване на изпълнително дело в тази ситуация, съдебният изпълнител няма право да прекрати производството направо по искане на наследниците. Смъртта на длъжника не е сред основанията за прекратяване на изпълнително дело по смисъла на чл. 433 ГПК.

Съдебният изпълнител  е обвързан от субективните  предели на посоченото в изпълнителния лист по смисъла на чл. 429 ал.2 ГПК, т.е.същият следва да изпълнява така, както е записано в листа. Доколкото този казус е най-често мислим при заповедното производство, то  наследниците  могат да се защитят, като поискат отмяна на заповедта за изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист. Същите имат право  да обжалват и  разпореждането за издаване на изпълнителния лист, за който те научават с призовката за доброволно изпълнение, като следва да се спазят и сроковете за обжалване. Едва след крайния акт на съда,  съдебният изпълнител има право да прекрати производството на основание чл. 433 ал.1 т.3 или 4 от ГПК.

4. Както посочих и по-горе,  при  смърт на длъжника по изпълнителния лист, настъпила след издаването му от съда,  наследниците на едно починало лице, срещу което има издаден изпълнителен лист, респективно образувано изпълнително дело,  могат да се откажат от наследството изцяло или да го приемат по опис. Разбира се, те биха могли да сторят това и веднага след настъпване на смъртта – без да чакат да бъде образувано изпълнително дело  срещу наследодателя им, като спазят законоустановения срок що се отнася до приемане на наследството по опис. Следва да се има предвид това, че ако  приемат   наследството/изрично или с конклудентни действия/, направеният отказ подлежи на оспорване от страна на кредиторите по реда на чл. 56 от Закона за наследството.

Настоящият материал представлява авторски коментар на адв.Светослава Ангелова и няма претенции за изчерпателност по темата.Във всеки конкретен случай, следва да се консултирате с адвокат с цел изясняване на казуса от всички страни.