1. Често срещана хипотеза в практиката е наличие на висящо изпълнително дело, по което настъпва смърт на длъжника, преди вземането, което съществува в полза на кредитора, да е било събрано от съдебният изпълнител. Когато длъжникът почине, то за съдебния изпълнител възниква задължение да спре изпълнителното производство на основание чл. 432 ал.3 от ГПК. Изключение е предвидено единствено в хипотезата, в която има направено обявление за публична продан на недвижим имот- в този случай, изпълнителното дело не може да се спира.
В съдебната практика се приема, че след като се установи смъртта на длъжника, съдебният изпълнител трябва да укаже на взискателя да посочи правоприемници, евентуално да поиска предприемане на изпълнителни действия спрямо наследниците на починалото лице. На практика, както и в общия граждански процес, по аргумент от чл. 230 ал.2 от ГПК, взискателят има ангажимент да посочи кои са наследниците на починалото лице с цел тяхното конституиране като страни по делото и продължаване на изпълнението срещу тях. Наследниците отговарят за задълженията на своя наследодател с имуществото си, до размера на своя наследствен дял, изчислен по правилата на Закона за наследството. Наследниците могат да ограничат отговорността си до размера на полученото имущество, като приемат наследството по опис, а могат и да не отговарят въобще, ако са направили отказ от наследство по законоустановения ред.
Макар и систематично разположена преди горната разпоредба в закона, тази на чл. 428 ал.3 от ГПК урежда въпроса за това кога на наследниците се изпраща нова покана за доброволно изпълнение. Чл. 428 ал.3 от ГПК посочва, че когато длъжникът е починал след изпращане на поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, то съдебният изпълнител е длъжен, преди да продължи действията си, да изпрати на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.
2. Същестува и ситуация, при която длъжникът умира, преди да е било образувано изпълнително дело срещу същия, но след като вече е бил издаден изпълнителен лист в полза на кредитора срещу починалото физическо лице. Тази хипотеза се урежда от чл. 429 ал.2 от ГПК, който сочи, че наследниците отговарят за издадения изпълнителен лист с имуществото си, освен ако не докажат, че са се отказали от наследството или са го приели по опис. Следва да се посочи, че смъртта на длъжника, независимо че е посочен в изпълнителния лист като такъв, е пречка изпълнителното дело да се образува срещу него лично, поради липсата на процесуална правоспособност у починалото лице.
В тази ситуация единствената законосъобразна възможност е делото да се образува срещу неговите наследници, които отговарят по силата на чл. 429 ал.2 от ГПК.Когато наследството все още не е прието, съдебният изпълнител е длъжен да даде срок на наследниците да приемат или да се откажат от наследството, след което да съобщи изявлението им на съответния районен съд за надлежно вписване. Чл. 429, ал. 2 ГПК установява една презумпция, че призованите да наследят са приели наследството направо и затова позволява изпълнението да се насочи и върху личното имущество на наследниците на длъжника по изпълнителния лист.
Наследниците могат да оборят презумпцията на закона като докажат чрез представяне на писмени доказателства пред съдебния изпълнител, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Съгласно чл. 60, ал. 2 ЗН, наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото имущество.
Горните хипотези касаят ситуации на издаден изпълнителен лист срещу длъжника преди смъртта му и т.н. конституиране на наследниците като страни – и в двете разгледани хипотези съдебният изпълнител следва да даде срок на наследниците да заявят дали приемат или се отказват от наследството по смисъла на чл. 429 ал.2 от ГПК.
3. Един особен случай се среща в практиката, при който взискателят се е снабдил с изпълнителен лист срещу физическото лице, след като то вече е било починало, т.е. след смъртта му. Тази ситуация се случва обикновено при заповедните производства, които се развиват без участието на длъжника до един определен момент. Изпълнителният лист обаче е бил издаден срещу процесуално неправоспособен правен субект, което е недопустимо. В случай, че взискателят, /който често не знае за настъпилата смърт/ поиска образуване на изпълнително дело в тази ситуация, съдебният изпълнител няма право да прекрати производството направо по искане на наследниците. Смъртта на длъжника не е сред основанията за прекратяване на изпълнително дело по смисъла на чл. 433 ГПК.
Съдебният изпълнител е обвързан от субективните предели на посоченото в изпълнителния лист по смисъла на чл. 429 ал.2 ГПК, т.е.същият следва да изпълнява така, както е записано в листа. Доколкото този казус е най-често мислим при заповедното производство, то наследниците могат да се защитят, като поискат отмяна на заповедта за изпълнение и обезсилване на изпълнителния лист. Същите имат право да обжалват и разпореждането за издаване на изпълнителния лист, за който те научават с призовката за доброволно изпълнение, като следва да се спазят и сроковете за обжалване. Едва след крайния акт на съда, съдебният изпълнител има право да прекрати производството на основание чл. 433 ал.1 т.3 или 4 от ГПК.
4. Както посочих и по-горе, при смърт на длъжника по изпълнителния лист, настъпила след издаването му от съда, наследниците на едно починало лице, срещу което има издаден изпълнителен лист, респективно образувано изпълнително дело, могат да се откажат от наследството изцяло или да го приемат по опис. Разбира се, те биха могли да сторят това и веднага след настъпване на смъртта – без да чакат да бъде образувано изпълнително дело срещу наследодателя им, като спазят законоустановения срок що се отнася до приемане на наследството по опис. Следва да се има предвид това, че ако приемат наследството/изрично или с конклудентни действия/, направеният отказ подлежи на оспорване от страна на кредиторите по реда на чл. 56 от Закона за наследството.
Настоящият материал представлява авторски коментар на адв.Светослава Ангелова и няма претенции за изчерпателност по темата.Във всеки конкретен случай, следва да се консултирате с адвокат с цел изясняване на казуса от всички страни.