Към поръчителството е необходимо да се подхожда с внимание и информираност за това какви точно са неговите правни последици. Често хората стават поръчители на свои близки и приятели с убеждението, че техният подпис представлява просто една формалност, за да бъде отпуснат банков кредит или даден заем на лицата /в най-честата хипотеза/, за които поръчителстват. Впоследствие остават изненадани, когато започнат да получават призовки за образувано дело срещу тях от съда или от съдебния изпълнител. Както във всички сфери на живота и правото, необходимо е да се намери баланс в правата и задълженията на кредитора, длъжника и поръчителя. Кредиторът има интерес от това да разполага с гаранция, че паричните средства ще бъдат върнати /задължението ще бъде изпълнено/ и поръчителството отговаря на тази нужда, защото:
- Поръчителят е солидарно задължен заедно с главния длъжник – това практически означава, че кредиторът има право да иска изпълнение на цялото задължение, съобразно договореното, както от главния длъжник, така и от поръчителя. Поръчителят също се превръща в длъжник с подписване на писмения договор, като Законът за задълженията и договорите, теорията и съдебната практиката сочат, че между кредитора и поръчителя съществува отделно правоотношение.
- Поръчителят отговаря за изпълнение на задължението на друго лице – главния длъжник, който получава паричните средства, в примера с договор за банков кредит.
- Поръчителят отговаря за всички последици от неизпълнение на задължението – както за главницата, така и за лихвите, включително и за разноските. Това е така, защото поръчителят отговаря в общия случай за това, за което се е задължил главният длъжник, освен ако не се е задължил за по-малко или при по-леки условия, което е допустимо съгласно Закона за задълженията и договорите.
Какво означава на практика, че поръчителят ОТГОВАРЯ?
Това означава, че поръчителят отговаря имуществено – в случай, че се стигне до съдебно изпълнение от съдебен изпълнител, то спрямо поръчителя могат да бъдат прилагани всички допустими от закона изпълнителни способи по изпълнително дело – възбрана върху недвижим имот с цел продажбата му, запор на възнаграждение по трудов договор, запор на вземане/запор на банкова сметка, запор на дял от търговско дружество, опис на движими вещи по постоянен адрес, запор на МПС и всички други установени в закона способи, като посочените са най – често прилаганите от съдебния изпълнител.
Когато срещу поръчителя се образува изпълнително дело, той става длъжник по изпълнително дело, ведно с всички произтичащи от това законови последици, посочени по-горе. Това е много притеснително за хората, особено в хипотезата, когато главният длъжник не изпълнява изобщо/причините за неизпълнението могат да бъдат разнообразни, обективни и субективни/. Поръчителят може да избегне изпълнението срещу собственото си имущество и активи, ако вземе решение да изпълни задължението на главния длъжник. След това той има право да встъпи в правата на кредитора и да иска изпълнение от главния длъжник. Встъпване в правата на кредитора признава както материалният закон – чл. 146 на Закона за задълженията и договорите, така и процесуалният – ГПК, в хипотезата на вече образувано изпълнително дело по смисъла на чл. 429 ал.1 от ГПК. По този начин поръчителят придобива право да събере от длъжника сумата, която е заплатил, като се възползва от обезпеченията, които кредиторът има срещу главния длъжник.
В този смисъл, преди поръчителят да изпълни, ценно е да провери щателно, използвайки събраните данни по изпълнителното дело например, дали главният длъжник разполага с имущество и активи. Много често се оказва, че главният длъжник няма регистрирани трудови договори, няма банкови сметки, не разполага с движими или недвижими вещи, или обобщено – не са открити права върху вещи и вземания. В тази хипотеза, с изпълнение на задължението поръчителят може да се освободи от тегобата на това да отговаря по изпълнително дело, но да изпадне в голямо затруднение след това да събере парите си от този, за когото е поръчителствал и на когото е платил дълга. Във връзка с това, считам, че независимо от близките отношения между поръчител и длъжник, доколкото обикновено се касае за такива, е добре поръчителят още при подписване на договора да разполага с информация /формална или неформална/ относно имущественото и материално състояние на лицето, за което поръчителства.
Разбира се, дори това предварително знание не му дава гаранции – от момента на подписване на договора за кредит и поръчителството до момента на образуването на изпълнително дело от кредитора, минава понякога период от няколко години. За тези няколко години, длъжникът, би могъл да изпадне в затруднено имуществено положение, да се разпореди със свои недвижими имоти, да не разполага с дялови участия в търговски дружества, да е прекратил трудовото си правоотношение и т.н. , включително да е заминал за чужбина и да не може да бъде намерен.
Всичко геореизложено сочи, че към поръчителството е нужно да подхождаме разумно, информирано, с доза предпазливост, за да можем да намерим баланс между охраната на собствените ни права и запазването на добрите взаимоотношения между поръчител и длъжник за в бъдеще.
/Статията представлява авторски коментар на адв.Светослава Ангелова по засегнатата тема, която не е изчерпателна и разглежда най-общо въпроса за поръчителството. Във всеки конкретен случай, следва да се консултирате с юрист или адвокат, с цел обсъждане на казуса от всички страни/.