Законът предвижда една спефицична хипотеза на прекратяване на поръчителството, като същата се извежда от тълкуването на разпоредбата на чл. 147 ал.1 изр. първо от ЗЗД и се доизяснява от съдебната практика. В цитираната разпоредба Законът за задълженията и договорите сочи, че: поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на 6 месеца.
Тази разпоредба следва да се в тълкува в следния смисъл: ако кредиторът не е предявил иск против длъжника в течение на 6 месеца от падежа на главното задължение, то поръчителството ще се погаси–отговорността му ще отпадне. Представената възможност е изключително ценна за поръчителя и следва да бъде проследявана във всеки конкретен случай, за да бъде приложена, при наличието на законоустановените предпоставки.
Какво приема Върховен касационен съд в съдебната си практика? Съдебната практика по приложението на чл. 147 ал.1 изр.първо от ЗЗД отговаря на няколко важни въпроса:
- Кога започва да тече срокът по чл. 147 ал.1 от ЗЗД?
Законът сочи, че срокът започва да тече след падежа на главното задължение.Това предполага, че в самия договор следва ясно да е регламентиран падежа на главното задължение. Доколкото най-често срещаната хипотеза е поръчителството при условията на банков кредит, то тук следва да се посочат следните особености:
ВКС в редица свои решения категорично приема, че що се отнася до договорите за банков кредит, банката-кредитор задължително следва да е довела до знанието на длъжника обстоятелството, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем чрез изпращане на уведомление за това и 6-месечният срок започва да тече от получаване на уведомлението от длъжника. По този начин срокът, съгласно постоянната практика на ВКС, започва да тече след уведомяване на длъжника и поръчителя за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Тук следва да се каже това, че тази съдебна практика на практика е в ущърб на едно евентуално възражение на поръчителя по чл. 147 ал.1 изр. първо по ЗЗД, доколкото началният момент на 6-месечния срок се поставя в зависисимост не от ‘‘падежа на главното задължение‘‘, както сочи законът, а от активните действия на банката-кредитор, която следва да изпрати уводомление за настъпилата предсрочна изискуемост, за да започне срокът да тече.
2. Какъв е характерът на срока по чл. 147 ал.1 от ЗЗД?
Срокът е преклузивен, което означава, че с изтичането му се погасява самото поръчителство. В случай, че срокът е изтекъл към момента на подаване на заявление по чл. 417 ГПК или предявяване на иск, то това е основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение в първия случай, а във втория-искът ще бъде недопустим и производството следва да се прекрати.
3.Какви са правните последици от изтичане на срока по чл. 147 ал.1 от ЗЗД?
В най-често срещаната хипотеза, в казуса с банката-кредитор, същата упражнява правото си, като подава заявление по чл. 417 от ГПК в заповедно производство. По този начин тя се снабдява със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в които като длъжници фигурират главния длъжник и поръчителя. При проверката, която заповедният съд извършва, следва да бъде съобразено постановеното в т. 4б от Тълкувателно решение № 4 от 18. 06. 2014г. на ВКС, а именно: ‘‘Не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу поръчителя, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.‘‘.
С други думи, съдът следва да прецени дали е изтекъл преклузивния срок по чл. 147 ал.1 от ЗЗД и да откаже да издаде заповед за незабавно изпълнение срещу поръчителя, ако това е така. В противен случай, поръчителят може, след като получи призовката за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител, да подаде възражение, както и да депозира частна жалба против разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение в двуседмичен срок. Частната жалба против разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение може да се основава обаче единствено на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 ГПК, т.е.на такива съображения, касаещи редовността на документа от външна страна и обстоятелството дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. В този смисъл, основно практическо значение има депозирането на възражение от поръчителя, за да може да се инициира производство по чл. 422 ГПК с цел разглеждане на въпроса за отпадане отговорността му поради изтичане на срока по чл. 147 ал.1 изр.първо ЗЗД.
/Статията представлява авторски коментар на адв.Светослава Ангелова по засегнатата тема и не е изчерпателна. Във всеки конкретен случай следва да се обръщате към адвокат, с цел обсъждане на казуса от всички страни/