Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в т. 21 от § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), „Ползвател на платежни услуги“ е физическо или юридическо лице, което се ползва от платежна услуга в качеството си на платец или на получател, или и в двете си качества, като броят и видът на предлаганите в България платежни услуги е изчерпателно посочен в чл. 4 от ЗПУПС.
В този смисъл, независимо дали сте търговец/юридическо лице–титуляр на множество платежни сметки, по които ежедневно се извършват множество приходни (кредитни) и/или разходни (дебитни) платежни операции, или сте физическо лице с една платежна сметка, по която получавате трудовото си възнаграждение и от която извършвате комунални плащания, Вие сте ползвател на платежни услуги.
Многобройни са примерите от практиката, при които Ползвателят е останал неудовлетворен от предоставената му платежна услуга, респ. правата и законните му интереси са били накърнени от действията и/или бездействията на доставчика на платежната услуга, който в масовия случай е Банка, по смисъла на чл. 2 от Закона за кредитните институции. Изпадайки в подобно положение, много от ползвателите на платежни услуги – физически и/или юридически лица, се примиряват без основание с така създалата се ситуация, поради ред причини, най – често срещаните от които са: липса на експертни познания в областта, предварителна песимистична нагласа за изхода на спора, липса на финансов ресурс за заплащане на съдебни разноски.
Действащият Закон за платежни услуги и платежните системи предоставя възможност всички спорове между ползватели и доставчици на платежни услуги, попадащи в обхвата на чл. 4 от ЗПУПС и ненадхвърлящи сумата от 25 000 лева, да бъдат разрешени в разумно кратки срокове при спазване правилата на опростена процедура, наречена Помирително производство. Провеждането й се осъществява съобразно разпоредбите на Правилника за дейността на Помирителната комисия за платежни спорове (Комисията). Тук е мястото да се отбележи и правилото на чл. 2, ал. 7 от Правилника на Комисията, че същата не се произнася по претенции на ползватели на платежни услуги за претърпени от тях неимуществени вреди, неоснователно обогатяване и непозволено увреждане, които могат да се доказват по съдебен ред.
По начало, инициатор за започване на Помирителното производство е физическото или юридическото лице-ползвател на платежната слуга, който смята, че правата му са били накърнени от доставчика във връзка с предоставената платежна услуга. При взимане на решение дали да се стартира или не Помирително производство, е важно да се подчертае правилото на чл. 10, ал. 1 от Правилника за дейността на Комисията, което гласи, че производството пред Комисията е безплатно за страните и те не заплащат такса за разглеждане на спора-поемат единствено направените от тях разноски за представителство, вещи лица, прводи и др.Участието на адвокат не е задължително, но страните биха могли да се обърнат към юрист с цел експертно мнение и правна помощ.
Задължително условие, преди да бъде започнато производството пред Помирителната комисия, е недоволният ползвател да е довел до знанието на доставчика на платежната услуга от какво и защо е недоволен, с други думи, ползвателят следва да е подал възражение пред обслужващия го доставчик на платежни услуги.В случай, че не е използвал първо правото си да разреши спора директно с доставчика на платежни услуги, това се явява основание за отказ на Комисията впоследствие да разгледа искането на Ползвателя.
При спазване на установеното в чл. 127 от ЗПУПС, всеки доставчик на платежни услуги е длъжен, в рамките на вътрешните си правила, да предвиди процедура за подаване на възражения, решаване на спорове и определяне на обезщетения във връзка с предоставянето на платежни услуги. Доставчикът е длъжен да се произнесе по възражението в 14-дневен срок от подаването му, като в случай, че това не се случи или ползвателят на платежната услуга не е удовлетворен от отговора, едва тогава последният има право да адресира Помирителната комисията с писмено заявление, в което да изложи претенциите си. Заявлението може да бъде подадено и по електронната поща или онлайн чрез интернет страницата на Комисията за защита на потребителите. В ал. 3 на чл. 12 от Правилника е посочено какво следва да бъде посочено като информация в заявлението, като към него се прилагат и всички документи, относими към изясняване предмета на спора, включително и решението на доставчика на платежни услуги, ако има такова. В случай, че заявлението съдържа всички необходими реквизити и не е налице някоя от посочените в чл. 16 от Правилника предпоставки за прекратяване на производството, Председателят на Комисията образува с разпореждане Помирително производство. Чл. 17 от Правилника регламентира редът и сроковете за размяна на книжа между страните по спора, като съгласно установеното в чл. 20 от Правилника на Комисията, последната разглежда спора по същество в двумесечен срок след изтичане на сроковете за получаване на всички документи, становища и събиране на доказателства.
След разглеждане на спора по същество, Комисията изготвя и приема писмено помирително предложение, което се изпраща на страните в петдневен срок от изготвянето му, като заедно с това, страните се уведомяват и за правото си да отхвърлят или приемат предложението, за правните му последици и за това, че така представеното им помирително предложение не изключва възможността за защита по съдебен ред, ако споразумението се сключи, но някоя от страните по него не изпълнява задълженията си. Изричното, безусловно и цялостно приемане на предложението от двете страни, има сила на споразумение между тях. Важно е да се подчертае правилото на чл. 27 от Правилника, постановяващо, че Комисията не разглежда повторно спорове между доставчици и получатели на платежни услуги, за които е постановено помирително предложение, независимо дали страните са го приели, или не.
В допълнение на гореизложеното, Правилникът за дейността на Помирителната комисия за платежни спорове предоставя още една допълнителна възможност, от която страните могат да се възползват, а именно – да придадат изпълнителна сила на така сключеното между тях споразумение, постигнато в помирителното производство, като го предоставят за одобрение пред компетентния съд.
/Статията представлява авторски коментар по засегнатата тема и не е изчерпателна. Във всеки конкретен случай, следва да се обърнете към юрист или адвокат, с цел изясняване на казуса от всички страни/